Нямам нищо против доброто им самочувствие. Напротив, старая се да го изграждам, да го съхранявам, да го подклаждам, да укрепва все повече и повече. Могат да побеждават само уверени в себе си, силни гимнастички, но не предвиждах, че ще дойде време, когато ще им хрумне да изпробват силата си, като я съпоставят с моята. Готвех ги за състезания с гимнастички от цял свят. А на тях им се поиска да се състезават с мене. И не само като ми оправят настроението. Да беше само това…
Защо не обърнах внимание на този сигнал? Приех го като детинщина. Както когато Илиана става ту треньорка, ту журналистка, ту актриса. И все „адски“ запалена. Обезпокоих се, когато някак много нагъсто прочетох в един вестник, че ще става треньорка, после в друг — че си е избрала бъдещата професия — журналистка. А в момента, в който го четях, се беше „запътила“ вече към ВИТИЗ. Тогава я извиках да й кажа да си избира професиите, без да ги съобщава на журналистите.
Все си мисля, че тези момичета, както изпреварват в много отношения връстничките си, си остават и по-дълго деца. Точно като на детско перчене погледнах на това изказване — понякога ми се струва, че съм по-силна. Ами нека й се струва. Стойчо ми го беше подчертал: „Какво ще кажеш за този пасаж?“ Нищо. Нека да става по-силна. Аз никога не съм имала извънредни претенции в това отношение. В същност не е точно така, на нейните години имах много претенции. Сега не се замислям много силна ли съм или слаба. Старая се да бъда справедлива. И то не от някакъв особен афинитет точно към справедливостта. Зная само, че това е единственото ми спасение в ситуацията, в която се намирам. Подготвям три претендентки за световна титла. Три много силни. Ако за да влезеш в клетката на лъв, абсолютно задължително е да не усети лъвът, че те е страх, за да готвиш три за шампионки на света, се иска безусловно, неизменно, винаги само едно — абсолютна справедливост. В голямото и в детайлите.
И така, без да имам особени претенции да бъда силна, трябваше да забележа, че шампионката е решила да се състезава, да поставя на изпитание качествата и недостатъците ми. Трябваше да забележа, че това момиче, което до Амстердам никога не беше ми възразило, сега си го позволява твърде често. Макар и не грубо. Меко, но настойчиво. Докато се стигна до това — как мога да ви вярвам, другарко? Дойде ми като гръм от ясно небе, но ме накара да се спра, да се върна доста назад и да видя, че небето отдавна не е било ясно, че облаците са се задавали с пълна сила, а аз не съм ги виждала.
А на мене ми се струва, че тъкмо това е най-доброто — че не е виждала. Че всеки отделен случай си е бил сам за себе си, без да се обобщава и да се търси веригата. Такъв си й е характерът на Нешка. Избухне, после й мине. Не носи в паметта си минали грешки. Всяко нещо — за момента. Може би точно това й помага повече от всичко, за да издържи на високото напрежение, в което непрекъснато се движи. Казва — „Илиана до Амстердам не ми възразяваше, после започна да си го позволява“, и се ядосва, че не е забелязала. И какво, ако е забелязала? Илиана не й е възразявала и после е започнала, а Лили непрекъснато й възразява и на Нешка все й минава. Казва: „Ние на Жулиета на времето не смеехме дума да кажем. Веднъж само се обадих и ме изгони. Месец преди световното първенство и ако не бях отишла да се извиня, нямаше да ме потърси“.
Ами да. Така е. Жулиета беше друга. Властна натура, не търпяща противоречие. Та тя беше готова живота си да затрие, но думата й на две да не стане, можеше да си провали световното първенство, но не да дойде да ти се извини. Вие сте прекалено различни, въпреки че често се търсят паралелите. Приликата свършва с това, че и двете имате таланта за голяма гимнастика, упоритостта да я налагате, амбицията да изпреварвате.
Жулиета беше категорична, крайна, властна. Силна! И плащаше тежки данъци на тази сила. Просто природата й беше такава, не можеше да отстъпи. И когато знаеше, че не е права…
Понякога ти се иска да си като нея. Наказваш Лили Игнатова за един месец да не стъпва на твоите тренировки, да тренира в дружеството, не в националния отбор. За превишени килограми и за това, че е излъгала и не е работила по план. Двете най-тежки според теб престъпления. Два дни си даваш кураж, че ще издържиш, този път непременно ще издържиш, на третия не се обаждаш, на четвъртия отиваш да си я прибереш. Майка й на другия ден казва, че Лили цяла вечер си пяла някаква нова песен: „Аз съм сладката грешка на Нешка“.