— Имал съм право, мамо. Още почти дете, роптаех, казвайки ти „В живота аз съм от победените, мамо…“. Не вярваше, смееше се… „Ти още по-хубави дни ще видиш, Кенан!“ — отговаряше ми тя… Виж и ти хубавите ми дни, майчице… Сега, в единия край на това гробище, завиждам на твоето спокойно и достойно щастие, майчице…
Шест месеца по-късно в един от измирските вестници бе публикувано следното съобщение:
„С тъга научихме, че вчера се е самоубил Кенан бей, племенник на по-предишния кмет на общината Саиб паша. Изтерзаният от нервно разстройство Кенан бей от няколко месеца бе избрал самотата в лозето на вуйчо си в Бозяка. Беше интелигентен и родолюбив младеж. Беше един истински маестро. Огромна загуба е да умреш млад, когато си в разцвета на силите си да сътворяваш.“