На Ламия направо й се доплакваше, щом се сетеше за деня на раздялата. Струваше й се, че денят, в който цигулката замлъкне, и Бозяка ще остане сираче, плътна, еднообразна скука щеше да се спусне над вечерите; Арапдере щеше да се превърне в пустиня, небето щеше да замлъкне, всяко кътче и всяко нещо — да опустее… Защо Нимет ханъм не бе срещнала Кенан, преди да се омъжи за Вейсел бей? Колко прекрасно щеше да бъде те двамата да се вземат.
През някои дни детски фантазии завладяваха Ламия: представяше си две съседски вили сред някакво място, подобно на Пашабахче. (Вече втора година не успяваше да привикне с Измир. С всеки изминал ден все повече разкрасяваше в представите си старите вили в Пашабахче. Според нея на никое друго място човек не би могъл да бъде щастлив истински.) В едната от тези две вили тя ставаше булка, отиваше при годеника си Назъм. В другата се настаняваха Нимет ханъм и Кенан. Виждаха се всеки ден, всеки час, като роднини, и до смъртта си не се разделяха.
Кенан пак свиреше на цигулка всяка вечер, а тяхната любов се усилваше с всеки изминал ден. Ламия изобщо не можеше да побере в ума си вината на тази красива безумна любов. Фантазиите на момичето не свършваха дотук. Кенан и Нимет имаха син с мургаво красиво лице, сини очи и блестящи зъби, тя самата имаше дъщеря, която прилича на Нимет ханъм, а когато децата им порастват, се влюбват едно в друго.
Грозденцето прекарваше дните си в размишления, свързани с тях, в мечтания, свързани с тях, заспиваше и се събуждаше с прекрасния звук на цигулката в ушите си, с емоциите на тази безумна любов в сърцето си.
VI
Една привечер Кенан се връщаше от кулата на Шеми Деде. Край портата към съседските лозя забеляза жена в тъмносин чаршаф17. Стоеше в сянката на огромна смокиня, чиито клони се спускаха през оградата към пътя, придърпваше към лицето си един от клоните с широки листа така, както човек се прикрива от слънцето.
Кенан забеляза, че жената с тъмносиния чаршаф е Ламия, едва след като я отмина.
Грозденцето му се усмихваше със свенлива, озарила розовото му личице усмивка.
Младият мъж се засмя и се насочи към Ламия.
— За малко да не ви позная, Ламия ханъм. С този чаршаф ми заприличахте изведнъж на млада госпожа… Честито!…
Ламия не се осмеляваше да го погледне. И разтреперено заобяснява:
— Аз впрочем нося чаршаф още от миналата година. Тази сутрин с леля ходихме до Измир и затова…
— Колко непоносимо нещо в тая горещина…
— Да, разбира се… Да бяхте видели сватбарската къща… Беше ужасно горещо… Една жена дори припадна…
— Вие на сватба ли бяхте?
— Да… После се отбихме на чаршията…
— Ето защо значи сте толкова елегантна, Ламия. Булката поне беше ли хубава колкото вас?
Грозденцето се изчерви още повече. Миглите му, устните й потреперваха, извърна главата си настрани.
— Кога пристигнахте?
— Току-що… Видях ви от кабриолета.
— Защо стоите тук?
Ламия се заколеба, после сведе поглед и засрамено отговори:
— Чаках вас…
— …
— Нося ви поздрави…
— От кого?
Макар да се чувстваше много неудобно, Ламия не успя да възпре смеха си и, прикривайки все още лицето си с клона, каза:
— От Нимет ханъм.
Беше уверена, че това име ще окаже въздействие върху Кенан. Самата тя трепереше с вълнението, което бе сигурна, че ще забележи у него, и начесто премигваше с клепачи.
— Благодаря, Ламия ханъм… Къде видяхте Нимет ханъм?
— Минавах по „Пештемалджъларбашъ“… Те излизаха от магазин „Гюнешли“… Хрумна ми, че може да ги видя…
Ламия за пръв път днес се осмеляваше да разговаря продължително с Кенан.
Преди седмица свекървата и зълвата на Нимет ханъм бяха пристигнали от Маниса. Докато си тръгнеха, младата жена щеше да е принудена да стои в къщата си в Каршъяка. Това събитие се беше превърнало в голямо нещастие за Ламия. Губеше не само кака си Нимет. Вече нямаше смелост да ходи при Кенан и денонощно се молеше тези неучтиви гости бърже да се върнат в Маниса.
Не само тези бяха донесените от Ламия вести от Измир: на връщане, в кабриолета, си бе подготвяла една по една думите, които трябваше да му съобщи. Имаше такива вести, такива радостни вести, че нейната значимост щеше да нарасне в очите на Кенан, той щеше да бъде принуден да я погледне с интимността на онази красива безумна любов. Нарочно удължаваше разказа си как видяла кака си Нимет пред магазин „Гюнешли“, в очакване на неговите въпроси.