В началото на ноември щеше да бъде сватбата му с Джавидан. Бащата и дъщерята отново се намираха в Египет заради прословутото наследствено съдебно дело. Тази комедия, приемайки различни форми, се точеше вече трета година и бе на път да приключи полууспешно. Наред с това предполагаше, че няма да могат да се възползват от лятото, както и от пролетта, че ще пропилеят този прекрасен сезон.
Принцеса Джавидан и Кенан се сгодиха вечерта след премиерата на неговата опера. Този брак беше решен отдавна. Нямаше човек, който да не го знае. Макар че до нея вечер Кенан изобщо не бе разговарял по въпроса нито с Вефик паша, нито дори с Джавидан. Дори и в най-откровените и емоционални задушевни разговори с младото момиче той не бе прекрачвал границата на деликатното и почтително приятелство.
Същата вечер Вефик паша бе поканил Кенан и неколцина хора на изкуството, негови приятели, в „Супе“ след края на представлението. Ако не друго, несъмнено бе подготвил програма, която да въздейства толкова силно, колкото операта на Кенан. Изслуша мненията на приятелите си за младия композитор, изслуша и техните критики. Сетне подпря лакти на масата. Произнесе дълго слово за музиката на Кенан, приключвайки със следните фрази: „Между нас може да има разногласия относно степента на значимост на произведението. Но можем да сме единодушни в твърдението, че Кенан е един от нас, че е един от човеците и е навлязъл в полубожествения свят. В сравнение с красящата челото на човека на изкуството корона, прославящите нашите имена великолепни титли, дори световните корони, украсяващи главите на някои от нас, не са ли само безцветни думи сред няколкото лъскави камъчета?“
Поднесе носната си кърпа към устата, изкашля се леко, готвейки се да произнесе най-вълнуващата част от словото си: „В чест на вашия успех, Кенан бей, ми се искаше да ви поднеса най-стойностния подарък. (Поставяйки пръст върху слепоочието си, той повдигна вежди и придаде вглъбеност на погледа си.) Мислих, мислих и не открих нищо по-стойностно от малката, любима ръка на дъщеря си. Ще приемете ли тази красота, този дар от благороден, от знатен и велик произход като част от знатния произход на изкуството?“
Трепереше заради великолепието и достолепието на собственото си поведение, очите му се пълнеха със сълзи и сега бършеше зачервения си нос с кърпата, с която преди малко си избърса устата.
Докато принц Вефик и дъщеря му се намираха в Египет, Кенан щеше да живее във вилата в Хисар и щеше да работи върху новото си произведение. И тази опера, която възнамеряваше да нарече „Черните звезди“, бе една източна кървава приказка. В измислено турско ханство в подножието на Алтай възниква ужасен бунт, разпъват владетеля на кръст, ослепяват с нажежено желязо единайсет от синовете му. От тази трагедия се спасява единствено най-младият принц. Защото като виждат дългата му, все още неподстригана коса, решават, че е момиче. Бавачката му, след като години наред укрива принца, от страх, че тайната може да излезе наяве, му дава една тояга и го изпровожда извън границата. Същинската тема на произведението е бездомният скиталчески живот на младия принц. Съвсем сам той обикаля Индия и Иран, години наред живее с пастирите по пасбищата, със скиталците в Текетата, най-накрая навлиза в една измислена нова страна из вътрешността на Иран.
Младият принц продължава да крие своята тайна. Но не се бои от смъртта, защото не изпитва никаква наслада от живота. Всяка минута го преследва страхът да не го сполети участта на братята му, да не изгуби „Черните звезди“, тоест очите си.
В тази нова страна младия принц става пастир, води на паша овцете на възрастна жена. Една нощ, както си върви по пътя, пред него изниква обвита в див бръшлян ограда. Пита минаващия по пътя дервиш какво представлява това. Възрастният мъж му казва, че зад оградите на тази огромна крепост се намират дворец и градина. Владетелят пазел тук дванайсетте си съпруги, които ревнувал дори от слънцето.
Странно привличане завладява младия принц, всяка нощ той застава срещу оградата и с часове размишлява.
В една мрачна нощ забелязва пред оградата жена в бяло. Младият принц първоначално помисля, че това е нощно привидение. Това обаче не е привидение, а най-младата съпруга на падишаха. Нея не могат да задоволят нито великолепният приказен дворец, нито градината с безцветни цветя, тъй като в градината слънцето не прониква. През тайна дупка, зейнала след пороите в обраслата с бръшлян ограда, всяка нощ тя се измъквала навън, сред света.