II
Мелек ханъм беше последната рожба на възрастен търговец на плодове. Тъй като останалите му деца бяха все момчета, баща й я обичаше повече от всички.
По онова време търговията му вървеше доста прилично. Пък и Мелек5 действително бе ангелски красиво момиче. Късметът й се усмихна на няколко пъти, още преди да навърши четиринайсет години. Селяхаттин ефенди обаче така и не хареса кандидат за дъщеря си.
Но какво да се прави, един от служителите на баща й, младеж от Истанбул, успя да плени чистото, неопитно сърце на момичето. Само че надежда за тях просто не съществуваше. И двамата знаеха, че нито Селяхаттин ефенди, нито синовете му биха се съгласили с подобен брак. Бяха успели да съхранят тайната си цели две години. Ала като всяка любов, и тази в края на краищата излезе наяве, слуховете бяха плъзнали из цял Измир. Възрастният мъж едва не получил удар и не се споминал, щом научил за тази история. Първо, убежденията му за положението на един мъж в обществото и за богатството бяха стари, консервативни. Второ, недолюбваше впрочем младия си служител, държеше го при себе си по-скоро от съжаление. Миналото на Наил не било неопетнено: три години по-рано, при възникнал финансов проблем, бил уволнен от Счетоводния отдел в управата на Маниса. Не открили достатъчно доказателства за осъждането му и бил признат за невинен. Така или иначе, не успял да изчисти от себе си лепнатото петно и се принудил да търси друга, извън чиновническите служби, работа, за да се реализира.
Но не този бе грехът на младия служител в очите на Селяхаттин ефенди. Младежът от Истанбул, макар и лекомислен понякога, бе трудолюбив. Прекалено обаче му допадаха забавленията. И тъй като свиреше чудесно на уд6, често го канеха на какви ли не гощавки и разпивки.
Още същия ден Селяхаттин ефенди и синовете му го прогониха. Не по-добре се отнесоха и с Мелек, изпратиха я за шест месеца да гостува на леля си в Сьоке. Надяваха се така да принудят момичето да забрави безнадеждната си, безумна любов, а Измир да забрави грозната случка. Само че резултатът се оказал различен от предположенията им. Наил успял да си намери служба в Денизли. Сетне, подпомаган от съпругата на свой съученик, почнал да праща сегиз-тогиз писма на Мелек, като получавал и отговори от нея.
Момичето пишеше как не може да забрави Наил, как с всеки изминал ден го заобичва все повече, как за никого, освен за него, не би се омъжило, как заради него било готово на всичко.
Тъкмо когато възрастният търговец се наканил да прибере дъщеря си обратно в Измир, получил телеграма от Сьоке. Мелек и Наил били избягали заедно, дори се били оженили в дома на селски имам.
Саиб, големият син на Селяхаттин ефенди, предлагаше да намерят начин Наил да бъде арестуван, най-малкият син Хилми — опетнената им чест да бъде измита с кръв. Възрастният им баща и останалите му синове обаче не споделяха същото мнение. Момичето беше опетнило и тях, и себе си. От тук нататък щяха да я смятат за мъртва и никога повече нямаше да споменат името й.
Селяхаттин ефенди бе устоял докрай на решението си и не бе пожелал да види дъщеря си дори на смъртния си одър две години по-късно. Подели богатството си между четиримата си синове, а на Мелек не остави друго, освен една къщурка в Тилкилик и обущарския си дюкян в Кемералтъ.
Независимо от усърдието й, независимо от саможертвата й, този брак така и не успя да дари Мелек ханъм с онова щастие, на което толкова се беше надявала. Превърна се в поулегнала за младата си възраст жена. Не я привличаха разкошът, луксът, гизденето. Нито за миг не съжали за богаташкия живот, който бе изоставила, за пожертваните надежди. Утешаваше се с любовта на съпруга си. Не забелязваше мизерията на селската им къща с тъкани пердета, с нисък и окаден таван, не изгуби кураж и в най-тежките дни.
Наил се оказа младеж със зла участ. Не че бе лош и безсърдечен човек. Направо се топеше като свещ, гледайки сред цялата тая мизерия жена си и децата си, родени с разлика помежду им от осемнайсет месеца.