Сидни Шелдън
От утрото до здрача
УТРО
ПЪРВА ГЛАВА
— Знаете ли, че ни следят, господин Станфорд? — попита Дмитри.
— Да. — През последните двадесет и четири часа непрекъснато усещаше присъствието им.
Двамата мъже и жената бяха облечени съвсем семпло — явно се опитваха да се слеят с летните туристи, плъзнали по павираните улици рано сутрин, но от друга страна, беше трудно да останеш незабелязан в едно толкова малко място като укрепеното селце Сен Пол дьо Ванс.
Хари Станфорд ги забеляза пръв, защото видът им беше твърде обикновен, дори невзрачен, а и те самите твърде старателно избягваха да поглеждат към него. Когато и да се обърнеше, все виждаше някого от тях сред хората зад себе си.
Хари Станфорд представляваше лесен обект за преследване — висок над метър и осемдесет, с бели коси, спуснати върху яката, и с аристократично, почти надменно лице. Придружаваха го невероятно красива млада брюнетка, една чисто бяла немска овчарка и Дмитри Камински — почти двуметровият му бодигард с издут врат и скосено чело. „Ще им бъде трудно да ни загубят“, помисли си Станфорд.
Знаеше кой и защо ги е изпратил и това го изпълни с усещането за надвиснала опасност. Отдавна се бе научил да се доверява на собствения си инстинкт. Инстинктът и интуицията му помогнаха да стане един от най-богатите мъже в света. Списание „Форбс“ оцени стойността на Станфорд Ентърпрайзис на шест милиарда, а „Форчън 500“ — на седем милиарда. „Уолстрийт Джърнъл“, „Барънс“, дори и „Файнаншъл Таймс“ бяха представяли журналистически профили на Хари Станфорд — опитваха се да обяснят неговата загадъчност, неговата удивителна прозорливост и неописуемата му находчивост, плод на които бе гигантската империя Станфорд Ентърпрайзис. Никой от тях обаче не постигна пълен успех.
Но останаха напълно единодушни относно неговата почти осезаема, маниакална енергия. Беше направо неизтощим. Имаше проста философия — ден без сделка означаваше пропилян ден. Той изтощаваше своите конкуренти, своя персонал и изобщо всеки влязъл в съприкосновение с него. Беше истински исполин, просто нямаше равен на себе си. Самият той се смяташе за религиозен човек. Вярваше в Бог и този негов Бог искаше той да е богат и преуспяващ, а враговете му — мъртви.
Пресата знаеше всичко за обществените прояви на Хари Станфорд. Но пресата не знаеше нищо за личния живот на Хари Станфорд. Бяха писали за непреодолимото му обаяние, за разточителния му начин на живот, за частния му самолет и яхта, за фантастичните му домове в Хоб Саунд, Мароко, Лонг Айланд, Лондон, Южна Франция и, разбира се, за великолепното му имение Роуз Хил в бостънския квартал Бак Бей. Истинският Хари Станфорд обаче си оставаше загадка.
— Къде отиваме? — попита жената.
Вниманието му беше прекалено погълнато, за да й отговори. Двойката от другата страна на улицата използваше техниката на кръстосаната размяна и току-що отново смениха партньорите си. Освен усещането си за опасност Станфорд изпитваше и дълбок гняв, защото тези хора смущаваха неприкосновеността на личния му живот. Дръзваха да му досаждат тук, на това място, в неговия таен рай, изолиран от целия свят.
Живописното средновековно селце Сен Пол дьо Ванс простира древната си магия по един от хребетите на крайбрежните Алпи, точно във вътрешната част между Кан и Ница. Заобиколено е от пищни, пленителни изгледи на хълмове и долини, покрити с цветя, овощни градини и борови гори. Самото селце прелива от ателиета на художници, галерии и великолепни магазини за антики, което пък го превръща в магнит за туристи от цял свят.
Хари Станфорд и компанията му свърнаха по главната улица.
— София, обичаш ли музеи? — попита Станфорд жената.
— Да, скъпи. — Преливаше от желание да му угажда.
Никога не бе срещала човек като Хари Станфорд. „О, само да разкажа на моята приятелка за него. Мислех си, че за мен вече няма тайни в секса, но, Боже мой, той е толкова изобретателен! Изцежда ми силите до капка!“
Упътиха се нагоре по склона и стигнаха до Музея за изкуство на Фондация Мег. Обиколиха прочутата колекция от картини на Бонар, Шагал и на още мнозина съвременни художници. Хари Станфорд се огледа небрежно и забеляза жената в другия край на галерията — тя внимателно изучаваше картина на Миро.