— Невероятно!
— Бащата на Хари се върнал, за да научи, че негово то семейство е гласувало да бъде изхвърлен от компанията.
— Боже мой!
— И това не е всичко. Хари още не бил доволен от постигнатото. Когато баща му се опитал да влезе в собствения си кабинет, открил, че са му отнели даже правото на достъп до сградата. И не забравяй, по това време Хари едва бил прехвърлил тридесетте. В компанията го наричали Ледоразбивача. Все пак, Стив, трябва да бъдем справедливи и да му признаем дължимото. Той е успял съвсем сам, без чужда помощ, да превърне Станфорд Ентърпрайзис в един от най-големите частни конгломерати в света. Разширил компанията дотолкова, че започнала да се занимава с обработка на дървесина, химикали, средства за комуникации, електроника, както и зашеметяващо количество недвижими имоти. Накрая дори станал едноличен собственик на всички акции.
— Трябва да е бил невероятен човек — възкликна Стив.
— Така беше. Не само за мъжете… за жените също.
— Беше ли женен?
Саймън Фицджералд дълго седя мълчаливо, потънал в спомени. Накрая проговори:
— Хари Станфорд беше женен за една от най-красивите жени, които някога съм виждал. Емили Темпъл. Имаха три деца — две момчета и едно момиче. Емили произхождаше от едно много светско семейство от Хоуб Саунд, Флорида. Обожаваше Хари и се опитваше да си затваря очите за неговите изневери, но един ден чашата на търпението преляла и за нея. Гувернантката на децата, Розмари Нелсън. Била млада и привлекателна. Хари Станфорд я намирал за още по-привлекателна поради факта, че тя отказвала да легне с него. Това направо го влудявало. Не бил свикнал да му се отказва. Е да, но ако Хари Станфорд е решил да пусне в ход силата на своя чар, просто никой не можеше да му устои. Накрая успял да я вкара в леглото си. Но тя забременяла и отишла на лекар. За нещастие обаче зетят на лекаря бил журналист в жълтата преса, той се добрал до цялата история и веднага я публикувал. Вдигна се страхотен скандал. Ти познаваш Бостън. Тази история се раздухваше от всички вестници. Аз още пазя някъде изрезки оттогава.
— Тя направи ли аборт?
Фицджералд поклати глава.
— Не. Хари настоявал, но тя отказала. Между тях избухнал ужасен скандал. Той взел да й обяснява, че я обича и иска да се ожени за нея. Разбира се, това го е казвал на десетки жени. Но Емили дочула техния разговор и още същата нощ сложила край на живота си.
— Какъв ужас. А гувернантката?
— Розмари Нелсън изчезна. Знаем, че има дъщеря, Джулия, родила я в Сейнт Джоузеф Хоспитъл в Милуоки. Изпратила писмо на Станфорд, но не ми се вярва той изобщо да си е правил труда да й отговаря. По онова време положително е имал някоя друга любовница. Розмари вече не го е интересувала.
— Очарователно…
— Истинската трагедия обаче дошла по-късно. Децата с право обвинили баща си, че е виновен за самоубийството на майка им. По онова време те били на десет, дванадесет и четиринадесет години. Достатъчно големи, за да чувстват болката, но прекалено малки, за да застанат срещу баща си. Те го мразели. И най-големият страх на Хари бил, че един ден ще направят с него същото, което той направил със собствения си баща. Ето защо взел всички възможни мерки това да не се случи никога. Разпратил ги по различни пансиони и летни училища, като се грижел децата да се виждат колкото е възможно по-рядко. Не получавали никакви пари от него. Живеели от скромния капитал, наследен от майка им. През целия им живот се държеше с тях като със зайци, които може да примами с морков, щом пожелае. Ту им показваше богатствата си като морков-примамка, ту ги изоставяше, ако предизвикаха с нещо недоволството му.
— Какво е станало с децата?
— Тайлър е съдия в областния съд в Чикаго. Удроу не работи нищо. Той е безделник и комарджия. Живее в Хоуб Саунд и залага на голф и поло. Преди няколко години се хванал с някаква сервитьорка от крайпътен ресторант, тя забременяла, а за най-голяма изненада на всички взел, че се оженил за нея. Кендъл е известна модна дизайнерка, омъжена за французин, живеят в Ню Йорк. — Той се изправи. — Стив, бил ли си някога на Корсика?