— Какво показва аутопсията?
— Корсика е малък остров, господа. Ние нямаме необходимото оборудване за извършването на пълна аутопсия. Нашият медицински експерт обаче установи, че причината за смъртта е удавяне. Открихме морска вода в белите дробове. Нямаше никакви други наранявания или белези от насилствена смърт.
— Къде се намира трупът сега?
— Съхраняваме го в хладилното помещение, докато се получат съответните разпореждания за неговото пренасяне.
Един от фотографите попита:
— Ще имате ли нещо против да ви направим снимка, капитане?
Капитан Дюрер се поколеба с престорена важност:
— Не, моля, господа, правете всичко, което ви е необходимо.
И камерите започнаха да святкат.
„Коломба“ беше скромен хотел, но чист и подреден, а и стаята — много приятна. Най-напред Стив телефонира на Саймън Фицджералд.
— Боя се, че тази работа ще ми отнеме повече време, отколкото предполагах — каза Слоун.
— Какъв е проблемът?
— Бюрократични формалности. Чак утре сутринта ще видя инспектора по случая и ще уредя нещата. Някъде следобед би трябвало да съм на път за Бостън.
— Много добре, Стив. Ще ти се обадя утре пак.
Обядва в Ла Фонтана на улица „Нотр Дам“ и за да убие времето, тръгна да разглежда града.
Колоритният средиземноморски град Аячо до ден днешен се кичи със славата на родно място на Наполеон Бонапарт. „Според мен това място много подхожда на Хари Станфорд“, разсъждаваше Стив.
Туристическият сезон бе в разгара си и улиците гъмжаха от посетители, навсякъде се чуваше френска, италианска, немска и японска реч.
След залез Стив си поръча италианска вечеря в „Бокачо“ и се върна в хотела.
— Някакви съобщения за мен? — попита той с надежда на рецепцията.
— Не, господине.
Легна си, но в главата му непрекъснато нахлуваха думите на Саймън Фицджералд за Хари Станфорд.
„Тя направи ли аборт?“
„Не. Хари настоявал, но тя отказала. Между тях избухнал ужасен скандал. Той взел да й обяснява, че я обича и иска да се ожени за нея. Разбира се, това го е казвал на десетки жени. Но Емили дочула разговора и още същата нощ сложила край на живота си“.
Стив се чудеше как ли го е направила.
Накрая все пак успя да заспи.
В десет часа на другата сутрин Стив Слоун отново се появи в Префектурата. Зад бюрото седеше същият сержант.
— Добро утро — поздрави Стив.
— Мога ли да ви помогна с нещо?
Стив подаде на сержанта още една визитна картичка.
— Тук съм, за да се срещна с капитан Дюрер.
— Един момент. — Сержантът се изправи, влезе във вътрешното помещение и затвори вратата зад себе си.
Капитан Дюрер, облечен във впечатляващо нова униформа, даваше интервю на екип от италианската държавна телевизия. Гледаше право в камерата.
— Когато ми повериха случая, се погрижих най-напред да проверя дали няма някакви улики за предумишлено убийство при смъртта на господин Станфорд.
— И вие се уверихте, че такива улики няма, капитане? — попита репортерът.
— Абсолютно. Няма съмнение, става дума за чиста злополука.
— Добре. Нека сега да ви заснемем от друг ъгъл и в по-едър план — намеси се операторът.
Сержантът използва възможността да подаде на капитан Дюрер визитната картичка на Слоун:
— Той е отвън.
— Какво ти става? — изръмжа Дюрер. — Не виждаш ли, че съм зает? Кажи му да дойде утре. — Току-що бе получил съобщение, че пристигат още дузина репортери, някои чак от Русия и Южна Африка. — Казах ясно, утре.
— Да.
— Готов ли сте, капитане? — попита операторът.
Капитан Дюрер се усмихна:
— Готов съм.
Сержантът се върна в приемната.
— Съжалявам, господине. Капитан Дюрер не е в настроение днес.
— Аз също — сопна му се Слоун. — Кажете му, че трябва само да сложи подписа си под документа, който разрешава да се освободи трупа на господин Станфорд. И си тръгвам веднага. Не искам чак толкова много, нали?
— Боя се, че е така. Капитанът има много задължения и…
— Не е ли възможно някой друг да подпише разрешението?
— О, не. Само капитанът има право да го направи.
Стив Слоун стоеше пред него и кипеше от гняв.
— Кога мога да го видя?
— Бих ви предложил да опитате отново утре сутринта.
Фразата „да опитате отново“ подразни слуха му.
— Ще го направя — увери го той. — Между другото, доколкото разбрах, имало е очевидец на злополуката — телохранителят на господин Станфорд, някой си Дмитри Камински.
— Да.
— Бих искал да говоря с него. Да знаете къде точно се намира в момента?