— Австралия.
— Това хотел ли е?
— Не. — В гласа му прозвуча съжаление. — Това е държава.
Гласът на Стив се повиши с цяла октава:
— Да не искате да ми кажете, че полицията е разрешила на единствения свидетел на смъртта на Станфорд да напусне острова, без никой да го е разпитал?
— Капитан Дюрер го разпита.
Стив си пое дълбоко въздух.
— Благодаря ви.
— Няма проблеми.
Стив се върна в хотела и отново се свърза със Саймън Фицджералд, за да го осведоми за станалото:
— Изглежда, ще ми се наложи да преспя още една нощ тук.
— Какво има, Стив?
— Инспекторът, отговорен по случая, изглежда много зает. Сега е туристическият сезон. Вероятно се занимава с издирването на изгубени портфейли. Трябва да съм си тръгнал оттук най-късно утре.
— Обади ми се пак.
Въпреки раздразнението си Стив откри, че остров Корсика е очарователен. По крайбрежна ивица, дълга над хиляда километра, се издигат гранитни планини, които остават покрити със сняг чак до юли. Преди да бъде завладян от Франция, островът е бил управляван от италианците и комбинацията на двете култури е нещо пленително.
По време на вечерята в Крепери Сан Карл си спомни как Саймън Фицджералд описа Хари Станфорд: „От всичките ми познати той беше единствения, без капка чувство на състрадание… садистичен, отмъстителен…“
„Ето, дори мъртъв Хари Станфорд продължава да причинява безброй неприятности“, помисли си Стив.
На път към хотела Стив се спря до една вестникарска будка да си вземе „Интернешънъл Хералд Трибюн“. На първа страница с големи букви се четеше:
„КАКВА ЩЕ БЪДЕ СЪДБАТА НА ИМПЕРИЯТА СТАНФОРД?“
Плати вестника и тъкмо тръгваше, когато вниманието му бе привлечено от заглавията в някои други чуждестранни вестници. Разгледа няколко. Смайването му растеше. Всички поместваха на първа страница статии за смъртта на Хари Станфорд, а на видно място се набиваше снимката на сияещия капитан Дюрер. „Ето значи с какво е бил толкова зает! Ще я видим тая работа“.
В девет и тридесет и пет на следващата сутрин Стив се появи в приемната на капитан Дюрер. Сержантът не беше зад бюрото, а вратата към вътрешната стая стоеше открехната. Стив я бутна и влезе. Капитанът се преобличаше в нова униформа, за да се подготви за сутрешните вестникарски интервюта. При влизането на Стив вдигна глава:
— Какво търсите тук? Това е частен кабинет! Веднага вън!
— Аз съм от „Ню Йорк Таймс“ — представи се Стив Слоун.
— А, заповядайте, заповядайте. Как казахте, че е името ви? — грейна на часа Дюрер.
— Джоунс. Джон Джоунс.
— Какво ще кажете да ви почерпя с нещо? Кафе? Коняк?
— Нищо, благодаря — отвърна Стив.
— Моля, заповядайте, седнете — гласът на Дюрер стана опечален. — Вие, разбира се, сте тук във връзка с ужасната трагедия, която се е случила на нашия малък остров. Горкичкият господин Станфорд.
— Кога смятате да освободите трупа? — поинтересува се Стив.
Капитан Дюрер въздъхна.
— Ах, боя се, че няма да можем да направим това още много, много дни. Има огромен брой документи, които трябва да се попълват при случаи с такива важни хора като господин Станфорд. Съществуват протоколни изисквания, необходимо е да се спазват, нали разбирате.
— Разбирам — кимна Стив.
— Може би след десет дни или след две седмици. — „Дотогава интересът на пресата вече ще е стихнал“.
— Ето ви моята визитна картичка — Стив протегна ръка към капитан Дюрер.
Капитанът й хвърли бегъл поглед, но после се взря по-внимателно:
— Вие сте адвокат. Значи не сте репортер?
— Не. Аз съм адвокатът на Хари Станфорд. — Стив Слоун се изправи. — Искам вашето разрешение за освобождаването на трупа.
— Ах, действително бих желал да мога да ви го дам веднага — гласът на капитан Дюрер звучеше загрижено. — За съжаление обаче ръцете ми са вързани. Не виждам как ще успея да…
— Утре.
— Това е невъзможно! Няма никакъв начин да…
— Бих ви препоръчал да се посъветвате с вашите началници в Париж. Станфорд Ентърпрайзис има няколко много големи предприятия във Франция. Ще бъде истински срам за вас, ако нашият управителен съвет реши да ги закрие и да ги прехвърли в други държави.
— Аз… аз нямам власт за подобни неща. — Капитан Дюрер го гледаше втрещен.
— Аз обаче имам — увери го Стив. — Ще се погрижите още утре да ми дадете разрешение и да получа трупа на господин Станфорд, иначе ще си навлечете такива неприятности, каквито изобщо не сте в състояние да си представите. — Стив тръгна да излиза.
— Чакайте! Може би след няколко дни ще мога да…