От време на време, на служебни събирания, Тайлър се запознаваше със съпругите на колеги-юристи. Те долавяха колко е самотен и му предлагаха да го запознаят с приятелки или го канеха на вечеря. Той отказваше винаги:
— Точно тази вечер съм зает.
Вечерите му бяха все запълнени, но те така и нямаха представа с какво толкова бе ангажиран.
— Тайлър не се интересува от нищо друго освен от съдийството — обясни един съдия на съпругата си. — А и още няма желание да се запознава с каквито и да било жени. Чух, че е имал ужасен брак.
Беше прав.
След развода Тайлър се закле пред себе си никога повече да не се обвързва емоционално с жена. Но тогава срещна Лий и всичко изведнъж се промени. Лий беше толкова красиво, чувствено и мило същество — тъкмо с такъв човек Тайлър искаше да прекара остатъка от живота си. Тайлър обичаше Лий, но защо Лий трябваше да обича него? Като всеки известен фотомодел Лий имаше десетки обожатели, повечето от които богаташи. А Лий обичаше скъпите неща.
Тайлър схвана, че няма никакви шансове. Просто не бе възможно да се конкурира с останалите за любовта на Лий. Но след време, когато баща му умре, светът щеше да се промени само за една нощ. Той можеше да стане по-богат, отколкото изобщо някога беше мечтал.
Тогава щеше да сложи целия свят в краката на Лий.
Тайлър влезе в кабинета на главния съдия.
— Кийт, боя се, че ми се налага да замина за няколко дни до Бостън. Семейни дела. Дали ще намериш някой, който да поеме моите случаи през това време.
— Разбира се. Ще оправя нещата — отвърна главният съдия.
— Благодаря ти.
Същия следобед съдия Тайлър Станфоррд вече беше на път към Бостън. В самолета той отново си спомни думите на баща си в онзи ужасен ден: „Аз знам твоята гнусна тайничка“.
ДЕВЕТА ГЛАВА
В Париж валеше. Топлият юлски дъжд подгони пешеходците да се втурнат като луди по улиците в търсене на сушина или да се оглеждат за таксита там, където обикновено никога не спираха. В салона на голямата сива сграда на ъгъла на улица „Фобур Сен Оноре“ цареше паника. Дузина полуголи фотомодели се щураха в пристъп на масова истерия, докато разпоредителите привършваха с подреждането на столовете, а дърводелците доизкусуряваха в последния момент припряно декорите. Всички крещяха, ръкомахаха нервно и врявата достигаше страхотни децибели.
Всред целия този ужас, опитвайки се да въведе някакъв ред, сновеше напред-назад и самата дизайнерка — Кендъл Станфорд Рено. Четири часа преди обявеното начало на модното ревю всичко бе с главата надолу.
Катастрофа: Джон Феърчайлд от модното списание „W“ най-неочаквано идваше в Париж, а за него нямаше място.
Трагедия: Микрофоните не работеха.
Беда: Топмоделът Лили беше болна.
Критично положение: Две гримьорки се караха зад кулисите и изоставаха от графика.
Ужас: Тесните поли се разпаряха по шевовете.
„С други думи, помисли си иронично Кендъл, всичко си е както обикновено“.
Самата Кендъл Станфорд Рено лесно можеше да бъде сбъркана с някой от моделите. Впрочем някога тя действително беше модел. Излъчваше прецизна елегантност — като се започне от кока й, тип шиньон, и се стигне до деколтираните й обувчици Шанел. Всичко по нея — извивката на ръкава, цветът на лака за нокти, тембърът на смеха й — говореше за добре премерен финес и изящество. Ако се смъкнеше старателно нанесеният грим, лицето й беше всъщност съвсем обикновено, но Кендъл полагаше непрекъснати грижи и усилия това да не се забележи. И действително никой никога не го бе забелязал.
Тя беше едновременно навсякъде:
— Кой е осветил така подиума?
— Искам син проспект…
— Хастарът се вижда. Оправи го!
— Не искам да виждам моделите да си оправят прическите и грима толкова близо до сцената. Накарай Лу-лу веднага да им намери една гримьорна!
Мениджърът на Кендъл се появи със забързана крачка:
— Кендъл, тридесет минути е прекалено дълго! Прекалено дълго наистина! Ревюто не бива да трае повече от двадесет и пет минути…
Тя го погледна:
— Какво искаш да ми кажеш, Скот?
— Да съкратим няколко тоалета и…
— Не. Ще накарам моделите да минават по-бързо.
Отново чу името си и се обърна.
— Кендъл, никъде не откривам Пия. Искаш ли Тами да мине с тъмносивия жакет и панталоните?
— Не. Това го дайте на Дана. Гащеризона и туниката оставете за Тами.