— Прекалено стара.
— Не сте подходящ тип.
Към края на седмицата Кендъл се отчая. В списъка й вече нямаше нито един непроверен адрес.
„Парамаунт Модълс“ бе най-голямата модна агенция в Манхатън. Зад бюрото в приемната нямаше никой.
От един от кабинетите се чуваше глас:
— Тя ще бъде на разположение следващия понеделник. Но ще можете да я използвате само един ден. Следващите три седмици са й плътно запълнени с уговорени ангажименти.
Кендъл се приближи до този кабинет и надникна вътре. Жена в тайор говореше по телефона.
— Добре. Ще видя какво мога да направя. — Роксан Маринак остави слушалката и вдигна глава. — Съжалявам, не търсим вашия тип.
Кендъл възрази отчаяно:
— Мога да бъда всякакъв тип, какъвто пожелаете — по-висока или по-ниска. Мога да бъда по-млада, постара, по-слаба или…
Роксан вдигна ръка:
— Стига.
— Искам единствено да ми дадете шанс. Действително имам нужда само от това…
Роксан се поколеба. Хареса й това ревностно желание у момичето, пък и наистина имаше изключителна фигура. Не беше красива, но може би с подходящ грим…
— Имаш ли някакъв опит.
— Да. Носила съм дрехи през целия си живот.
Роксан се разсмя.
— Добре тогава. Дай ми да видя папката ти.
Кендъл я погледна безизразно:
— Моята папка ли?
Роксан въздъхна:
— Мило мое момиче, никой уважаващ себе си модел не обикаля модни агенции, без да си има папка. Това е твоята библия. Именно това ще искат да разглеждат бъдещите ти клиенти. — Роксан отново въздъхна. — Искам да си направиш две снимки до раменете — едната усмихната, другата сериозна. Я се завърти.
— Добре. — Кендъл започна да се върти.
— По-бавно. — Роксан внимателно я разглеждаше. — Не е лошо. Искам и снимка по бански костюм или по бельо — сама ще прецениш кое най-добре ще покаже фигурата ти.
— Ще си направя по една и от двете — обеща тя пламенно.
Роксан не можа да не се усмихне на нейното нетърпение и добросъвестност.
— Добре. Ти си… хм… малко по-различна, но можеш поне да опиташ.
— Благодаря.
— Не бързай да ми благодариш. Да работиш като модел не е така лесно, както изглежда. Става дума за трудна и упорита работа.
— Готова съм за това.
— Ще видим. Ще рискувам с теб, но дано да постигнем успех. Ще те изпратя на няколко огледа.
— Не ви разбрах?
— Огледи наричам представянията, на които клиентите си подбират нови манекенки. Там има и модели от други агенции. Нещо като подбор на най-добрите от стадото.
— Ще се справя.
Това беше само началото. Кендъл посети поне дузина огледи, докато най-сетне един дизайнер прояви желание да й повери облеклата си. Тя беше толкова напрегната, че за малко не провали сама шансовете си, защото приказваше прекалено много.
— Наистина харесвам вашите облекла и мисля, че ще ми стоят добре. Исках да кажа всъщност, всяка жена би изглеждала добре с тях, разбира се. Та те са прекрасни! Но все пак мисля, че на мен ще ми стоят особено добре. — Беше толкова нервна, че дори заекваше.
Дизайнерът поклати съчувствено глава:
— Това ви е за първи път, нали?
— Да, господине.
Той се усмихна.
— Е, добре. Ще ви пробвам. Как казахте ви е името?
— Кендъл Станфорд. — Почуди се дали този човек ще направи някаква връзка между нея и прочутата фамилия Станфорд, но пък, разбира се, той нямаше никакви основания за това.
Роксан се оказа права. Да работиш като модел изискваше много труд и упоритост. Наложи се да свикне да се примирява с честите откази, с безрезултатните огледи, с липсата на ангажименти седмици наред. Но когато имаше работа, беше гримирана и готова още в шест часа сутринта, а после цял ден участваше ту в едни, ту в други снимки и понякога свършваше чак след полунощ.
Една вечер, след целодневна работа с дузина други модели, Кендъл се погледна в огледалото и изпъшка:
— Утре няма да мога да се снимам. Гледай само колко са ми подпухнали очите!
Един от моделите я посъветва:
— Сложи си резенчета от краставица върху очите. Или натопи в гореща вода няколко торбички с чай от лайка, остави ги да изстинат и ги постави върху очите за петнадесет минути.
На сутринта вече нямаше никаква подпухналост.
Кендъл завиждаше на постоянно търсените модели. Често чуваше как Роксан подрежда ангажиментите им:
— В началото мислех Скаси да замества Мишел. Сега обаче им се обади да им кажеш, че тя ще бъде на разположение, а тях направо ги прехвърлям за следващия…
Кендъл бързо се научи никога да не критикува облеклата, които представя. Запозна се с някои от най-добрите фотографи в бизнеса и вече имаше цяла фотоколекция за своята папка. Винаги ходеше с една специална чанта, в която носеше необходимите за всеки модел неща — дрехи, гримове, несесер за нокти, бижута. Научи се да си суши косата с наведена надолу глава, за да й придаде по-голяма обемност, както и да я прави по-къдрава с нагрети ролки.