— Ще бъде интересна сутрин — обади се Стив. — Чудя се как ли ще реагират.
— Съвсем скоро ще разберем.
Първи в стаята влязоха Кендъл и Марк.
— Добър ден — поздрави Саймън Фицджералд. — Аз съм Саймън Фицджералд. Това е моят съдружник Стив Слоун.
— Кендъл Рено, съпругът ми Марк.
Мъжете се ръкуваха.
В стаята влязоха Уди и Пеги.
— Уди, това са господин Фицджералд и господин Слоун — представи ги Кендъл.
— Здравейте — кимна Уди. — Донесохте ли мангизите?
— Ами то, ние всъщност…
— Шегувам се! Това е моята съпруга Пеги. — Уди погледна към Стив. — Старикът оставил ли ми е нещо или…?
— Добро утро. — В стаята влезе Тайлър.
— Съдия Станфорд?
— Да.
— Аз съм Саймън Фицджералд, а това е Стив Слоун, моят съдружник. Стив уреди транспортирането на тялото на баща ви от Корсика дотук.
— Благодарен съм ви — обърна се Тайлър към Стив. — Ние всъщност не сме съвсем сигурни какво точно е станало. Пресата публикува толкова много версии по случая. Има ли нещо нечисто в цялата работа?
— Не. По всичко личи, че е било злополука. Яхтата на баща ви попаднала в ужасна буря недалеч от бреговете на Корсика. Дмитри Камински, неговият бодигард, е дал показания под клетва, според които баща ви стоял на външната веранда пред каютата си, когато вятърът отвял някакви листове от ръцете му. Той се протегнал да ги хване, загубил равновесие и паднал зад борда. Когато накрая успели да го измъкнат, вече било твърде късно.
— Каква ужасна смърт — потръпна Кендъл.
— Вие ли разговаряхте с онзи човек Камински? — поинтересува се Тайлър.
— За съжаление не. Докато пристигнах в Корсика, той вече беше заминал.
— Капитанът на яхтата посъветвал баща ви да не тръгва в тази буря, но по някаква причина той много бързал да се върне — намеси се Фицджералд. — Бил уредил и хеликоптер, за да долети дотук. Имал е спешен проблем за уреждане.
— Знаете ли какъв по-точно е бил този проблем? — попита Тайлър.
— Не. Прекъснах почивката си, за да се срещна с него тук. Не знам обаче за какво…
— Всичко това е много интересно, но вече е минало, не е ли така? — прекъсна ги Уди. — По-добре да поговорим за завещанието. Оставил ли ни е нещо или не? — Той нервно мачкаше длани.
— Защо първо не седнем? — предложи Тайлър.
Всички се разположиха. Саймън Фицджералд седна зад бюрото. Отвори куфарчето си и започна да вади някакви книжа.
Уди беше готов да избухне:
— И какво сега? За Бога, оставил ли е, или не е?
— Уди… — обади се Кендъл.
— Знам отговора — не спираше Уди. — Не ни е оставил и цент.
— В действителност — Фицджералд изгледа в очите децата на Хари Станфорд — вие всички получавате равни дялове от наследството.
Стив усети радостната възбуда, която се надигна в стаята.
Уди зяпна Фицджералд:
— Какво?! Вие сериозно ли говорите? — Той скочи на крака. — Та това е фантастично! — После се обърна към другите. — Чухте ли добре? Старият мръсник най-накрая направи нещо свястно! — Погледна към Саймън Фицджералд. — За какво количество става дума?
— Не разполагам с точна цифра. Според последния брой на списание Форбс Станфорд Ентърпрайзис възлиза на шест милиарда долара. Повечето от тях са вложени в различни корпорации, но приблизително около четиристотин милиона долара са в налични авоари.
Кендъл гледаше като втрещена.
— Та това означава повече от сто милиона долара за всеки от нас. Не мога да повярвам! — „Значи ще бъда свободна, помисли си тя. Мога просто да си оправя сметките с онези и завинаги да се отърва от тях“.
После погледна към Марк със светнало лице и го стисна за ръката.
— Моите поздравления — каза Марк.
Той знаеше много по-добре от останалите какво щяха да означават тези пари.
— Както знаете — продължи Саймън Фицджералд, — деветдесет и девет процента от акциите на Станфорд Ентърпрайзис бяха собственост на баща ви. Тези дялове ще бъдат разпределени поравно между вас. Освен това, след като баща ви вече е покойник, съдия Станфорд става безусловен собственик на онзи един процент, който му бе завещан под попечителство от неговата майка. Ще има, естествено, някои формалности за уреждане. Трябва да ви уведомя и за друго — съществува възможност да бъде включен и още един наследник.
— Още един наследник ли? — изненада се Тайлър.
— В завещанието на баща ви изрично е упоменато, че наследството трябва да се подели поравно между всички членове на неговото потомство.
— Какво, какво имате предвид под „потомство“? — погледна озадачено Пеги.