— Как точно правите теста? — попита Кендъл.
— Минава се през няколко последователни етапа. Първо се отделя пробата и ДНК се насича на отделни фрагменти. Фрагментите се сортират по дължина, като се поставят върху пихтиеста утайка и се третират с електрически ток. ДНК с отрицателен заряд започва да се придвижва към тази с положителен и няколко часа по-късно фрагментите вече са сортирани. — Пери Уингър навлизаше в стихията си. — За разделянето на фрагментите се използват алкални химикали. После фрагментите се пренасят върху найлонова повърхност, която пък се потапя във водна баня и радиоактивните проби…
Неговите слушатели вече се бяха изцъклили насреща му.
— Колко точен е този тест? — прекъсна го Уди.
— Сто процента сигурност, когато трябва да се определи дали даден мъж не е бащата. Ако тестът е за положителен резултат, точността е деветдесет и девет цяло и девет десети процента.
Уди се обърна към брат си:
— Тайлър, ти си съдия. Да речем, примерно, тя наистина е дете на Хари Станфорд. Нейната майка и нашият баща никога не са били женени. Тогава защо изобщо да има някакви права над каквото и да било?
— Според закона — обясни Тайлър, — ако се докаже бащинството на нашия баща, тя ще има правото да получи равен дял с нас.
— Слушайте тогава, нека направим каквото трябва с това проклето ДНК и да я разобличим!
Тайлър, Уди, Кендъл, Марк и Джулия седяха на една маса в хотелската столова на „Тремънт Хаус“.
Пеги си остана в Роуз Хил. „От всичките тия приказки за изкопаването на труп направо ме полазват тръпки“, беше казала тя.
Сега те стояха лице в лице онази, която твърдеше, че е Джулия Станфорд.
— Не разбирам какво точно искате от мен.
— Нещо много просто — уведоми я Тайлър. — Лекар ще вземе проба от вашата кожа, за да я сравни с тази на нашия баща. Ако ДНК-молекулите съвпадат, ще бъде сигурно доказателство, че вие действително сте негова дъщеря. От друга страна, ако не желаете да се подложите на този тест…
— Това… това не ми харесва.
— И защо? — намеси се Уди.
— Не знам. — Тя потръпна. — Мисълта, че ще трябва да се изкопае тялото на моя баща, за да… да…
— За да се докаже коя всъщност сте вие.
Тя ги изгледа един по един право в очите.
— Иска ми се всички вие да можехте…
— Да?
— Значи няма друг начин да ви убедя, така ли?
— Да — потвърди Тайлър. — Съгласете се да се подложите на теста.
Последва дълго мълчание.
— Добре. Ще го направя.
Получаването на разрешение за ексхумация се оказа много по-трудно, отколкото бяха очаквали. Саймън Фицджералд разговаря лично със съдебния следовател.
— Не! За бога, Саймън! Не мога да направя подобно нещо! Знаеш ли каква смрад ще предизвика? Искам да кажа, че не става дума за когото и да е, а за самия Хари Станфорд. Ако по някакъв начин стигне до чужди уши, за медиите ще настъпи истинско пиршество!
— Марвин, много е важно. Заложени си милиони долари. Затова ти ще се погрижиш по никакъв начин да не стига до чужди уши.
— Няма ли някакъв друг начин, по който да…?
— Боя се, че не. Жената е много убедителна.
— Но семейството не е убедено.
— Не.
— Ти как мислиш, тя измамница ли е, Саймън?
— Честно казано, не знам. Но в случая моето мнение няма никаква стойност. Всъщност ничие мнение няма стойност. В съда искат конкретно доказателство, а ДНК-тестът е точно това.
Съдебният следовател поклати глава:
— Хари Станфорд ми беше стар познат. На него никак нямаше да му хареса тази история. Наистина не би трябвало да ви позволявам да…
— Но ще ни позволиш.
— Така изглежда — въздъхна съдебният следовател. — Ще ми направиш ли една услуга?
— Разбира се.
— Запазете го в пълна тайна. Да не ги оставяме да правят циркове по вестниците.
— Имаш думата ми. Строго поверително. Ще знае само семейството.
— Кога си решил да го направите?
— Бихме искали да стане в понеделник.
Съдебният следовател въздъхна отново:
— Добре. Ще се обадя в погребалния дом. Ще имаш да ми дължиш една услуга, Саймън.
— Няма да го забравя.
В девет часа сутринта в понеделник входът към участъка, където бе погребано тялото на Хари Станфорд, беше временно затворен „поради ремонтни работи“. Връщаха всеки, упътил се натам. Уди, Пеги, Тайлър, Кендъл, Марк, Джулия, Саймън Фицджералд, Стив Слоун и доктор Колинс, представител на съдебния следовател, стояха до гроба на Хари Станфорд и наблюдаваха как четирима работници от гробището изваждат ковчега. Пери Уингър чакаше малко по-настрани.