Когато сложиха ковчега на земята, главният работник се обърна към групата:
— Какво искате да направим сега?
— Отворете го, моля — каза Фицджералд. После се обърна към Пери Уингър: — Колко време ще ви отнеме?
— Не повече от минута. Просто ще взема една съвсем бърза проба от кожата.
— Добре — каза Фицджералд, кимна на главния работник. — Отваряйте.
Главният работник и неговите помощници започнаха да разпечатват ковчега.
— Не искам да гледам това — простена Кендъл. — Трябва ли изобщо да видим тази гледка?
— Да! — отвърна й Уди. — Със сигурност трябва да я видим.
Като хипнотизирани всички наблюдаваха как мъжете бавно отместват капака на ковчега и го бутнаха встрани. Без да помръдват, гледаха втрещено надолу.
— О, Боже! — извика Кендъл.
Ковчегът беше празен.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Вече се бяха върнали в Роуз Хил и Тайлър току-що беше станал от телефона.
— Фицджералд потвърди, че няма да се допусне никакво изтичане на информация до медиите. Собствениците на гробището със сигурност не биха искали да се прочуят с подобна лоша слава. Съдебният следовател е наредил на доктор Колинс да си държи устата затворена, а на Пери Уингър можем да имаме доверие, че няма да се раздрънка.
Уди изобщо не му обръщаше внимание.
— Изобщо не ми е ясно как тая кучка е успяла да го направи! — тюхкаше се той. — Но няма да й се размине току-така! — Той изгледа свирепо останалите. — Да не би да мислите, че не го е скроила тя?
Тайлър каза бавно:
— Страхувам се, че трябва да се съглася с теб, Уди. Никой друг няма реална причина да го стори. Тази жена е умна и съобразителна, а и явно не действа сама. Не съм сигурен обаче пред какво точно сме изправени.
— Какво ще правим сега? — попита Кендъл.
Тайлър сви рамене:
— Честно казано, не знам. А така ми се иска да знаех. Но съм сигурен, че тя възнамерява да застане пред съда, за да оспори завещанието.
— Има ли някакви шансове да спечели? — плахо се обади Пеги.
— Боя се, че да. Тя е много убедителна. Успя да убеди дори някои от нас.
— Все пак, нещо трябва да се направи — възкликна Марк. — Защо не намесим полицията в случая?
— Фицджералд каза, че вече разследват изчезването на тялото, но са стигнали до задънена улица. В буквалния смисъл на думата — уточни Тайлър. — Освен това полицията настоя случаят да се запази в пълна тайна, защото иначе всеки кретен в града ще тръгне да изравя трупове.
— Да поискаме от тях да проучат тая мошеничка!
— Не е работа за полицията — поклати глава Тайлър. — Това е частен… — Той млъкна за момент, а после продължи замислено: — Знаете ли…
— Какво?
— Бихме могли все пак да наемем частен детектив, който да я разобличи.
— Идеята ти не е никак лоша. Познаваш ли някого.
— Не, тук специално — не. Но ще помолим Фицджералд да намери. Или… — Той се поколеба. — Не го познавам лично, но съм чувал за един частен детектив, често използван от областния прокурор на Чикаго. Има безупречно име.
— Защо не се опитаме да го наемем? — предложи Марк.
— Зависи от всички вас — огледа ги Тайлър.
— Какво губим? — възкликна Кендъл.
— Може да се окаже много скъп — предупреди Тайлър.
— Скъп ли? Та тук става дума за милиони долари — изсумтя Уди.
— Разбира се. Имаш право — кимна Тайлър.
— Как се казва този човек?
— Не мога да си спомня точно. — Намръщи се: — Симпсън… Симънс… Не, не беше така. Беше нещо подобно. Ще се обадя на областния прокурор в Чикаго.
Видяха как Тайлър взе телефона от малката масичка и набра номера. Две минути по-късно той вече разговаряше с помощник-областния прокурор.
— Обажда се съдия Тайлър Станфорд. Доколкото разбрах, от време на време наемате частен детектив, който ви върши отлична работа. Името му е нещо като Симънс или…
Гласът от другата страна каза:
— О, сигурно имате предвид Тимънс, Франк Тимънс.
— Тимънс! Да, точно така. — Тайлър погледна към другите и се усмихна. — Дали не бихте ми дали телефонния му номер, за да се свържа директно с него.
Тайлър записа номера, остави слушалката на мястото й и каза:
— Добре, ако сте съгласни, ще се опитам да се свържа с него.
Всички кимнаха одобрително.
На другия ден следобед Кларк влезе в гостната, където се бе събрала цялата група и чакаше.
— Господин Тимънс е тук.
Беше мъж над четиридесетте, със светла кожа, едър и набит като боксьор. Имаше счупен нос и живи, любопитни очи. Огледа всички един по един — погледът му се спря последователно на Тайлър, на Марк и накрая на Уди, след което на лицето му се изписа въпросително изражение: