Тяхната среща започна така:
— Мога ли да ви почерпя едно питие?
— Да, ще бъде много мило — Лий погледна през рамо към него и кимна.
— Защо не идем да пийнем по едно и у дома? — предложи след втората чашка Тайлър.
— Аз съм скъп — усмихна се Лий.
— Колко?
— Петстотин долара на нощ.
Тайлър дори не се поколеба:
— Да вървим!
Прекараха нощта в дома на Тайлър.
Лий беше мил и сърдечен, и страстен — Тайлър усети към него привързаност, каквато никога не бе изпитвал към друго човешко същество през живота си. Преливаше от чувства, за чието съществуване дори не беше подозирал. До сутринта Тайлър вече беше лудо влюбен.
В миналото си беше взимал млади момчета от Кайро Клуб, от Бижу Тиътър или от разни други гей-свърталища в Чикаго, но сега вече знаеше, че всичко това щеше да се промени. Отсега нататък искаше само Лий.
Сутринта, докато приготвяше закуска, той попита:
— Какво мислиш да правиш довечера?
Лий го погледна изненадано:
— Съжалявам, довечера съм ангажиран.
Тайлър се почувства така, сякаш го удариха право в стомаха.
— Но, Лий, мислех си, че ти и аз…
— Тайлър, скъпи, аз съм много ценна и много скъпа стока. Ходя само при онези, които предлагат най-високата цена. Харесвам те, но се боя, че наистина съм прекалено скъп за твоите възможности.
— В състояние съм да ти дам всичко, каквото пожелаеш — отвърна му Тайлър.
Лий се усмихна лениво:
— Така ли? Ами добре, какво ще кажеш за една екскурзия до Сен Тропе на красива бяла яхта. Можеш ли да си го позволиш?
— Лий, аз съм по-богат от всичките ти приятели, взети заедно.
— О? Не си просто съдия.
— Е, да, такъв съм наистина, но скоро ще стана богат. Искам да кажа… много богат.
Лий го прегърна през рамото:
— Не се тормози, Тайлър. Другия четвъртък съм свободен. Тези яйца изглеждат много вкусни.
Това беше началото. Парите и преди бяха важни за Тайлър, но сега вече станаха негова фикс-идея. Той имаше нужда от тях заради Лий. Лий просто не му излизаше от ума. Мисълта, че той прави любов с други мъже, бе просто непоносима. „Той трябва да бъде само мой“.
Още на дванадесетгодишна възраст Тайлър разбра, че е хомосексуалист. Веднъж баща му го залови как гали и целува едно момче — свой съученик, след което Тайлър здравата си го беше отнесъл.
— Не мога да повярвам, че имам син педераст! Сега вече знам твоята гнусна тайничка и внимателно ще те държа под око, „кукло“.
Женитбата на Тайлър беше грандиозна шега, скалъпена от бог със зловещо чувство за хумор.
— Искам да се запознаеш с един човек — обяви Хари Станфорд.
Тайлър се бе върнал в Роуз Хил за коледните празници. Кендъл и Уди вече живееха далеч от дома, а и Тайлър планираше да направи същото, когато се стовари този неочакван удар.
— Ще се ожениш.
— Да се оженя? Дума да не става! Аз…
— Слушай какво ще ти кажа, „кукло“. Хората вече започват да говорят за теб. Аз няма да допусна подобно нещо. То е петно върху моята репутация. Ако се ожениш, ще затвориш устата на всички.
— Хич не ме е грижа какво говорят хората — продължи да упорства Тайлър. — Този живот си е мой и ще правя с него каквото си искам.
— А аз пък искам ти да имаш охолен живот, Тайлър. Вече остарявам. Не след дълго… — той само сви рамене.
Хитра примамка, но с размахана тояга.
Наоми Шайлър, обикновена на вид жена от сравнително заможно семейство, имаше страстното желание „да се издигне“ в живота. За нея името Хари Станфорд означаваше нещо толкова велико, че тя сигурно би се омъжила за сина му даже и да беше бензинджия, а не съдия.
Известно време преди това Наоми беше любовница на Хари Станфорд. Когато някой го питаше защо, той отвръщаше: „Просто ми беше подръка“.
Тя бързо го отегчи и Станфорд реши, че ще бъде идеалната съпруга за Тайлър.
А поискаше ли нещо, Хари Станфорд винаги го постигаше.
Бракосъчетанието се състоя два месеца по-късно.
Тържеството по случая не беше голямо — само сто и петдесет души, след което булката и младоженецът заминаха на сватбено пътешествие до Ямайка. Беше пълно фиаско.
През първата им брачна нощ Наоми възкликна:
— Що за мъж съм си взела, за Бога? За какво ти е това, дето го имаш в гащите?
— Сексът не ни е нужен — взе да я убеждава Тайлър. — Можем просто да живеем независимо един от друг. Ще останем заедно, но всеки ще си има свои собствени… приятели.
— Адски си прав и точно така ще стане!
Тя му отмъсти, като започна да харчи луди пари за какво ли не. Купуваше абсолютно всичко само от най-скъпите магазини в града и си правеше пазарни екскурзии чак до Ню Йорк.