— С моите доходи не съм в състояние да поема безкрайните ти разточителства.
— Ами накарай ги тогава да ти повишат доходите. Аз съм твоя съпруга и имам законното право да ме издържаш.
Тайлър отиде при баща си и му обясни положението. Хари Станфорд се ухили:
— Жените могат да бъдат дяволски скъпи, нали? Просто се налага да намериш начин да се справиш сам с положението.
— Но, татко, нужни са ми…
— Един ден ще имаш всичките пари на тоя свят.
Тайлър се опита да го обясни на Наоми, но тя изобщо нямаше намерение да чака този „един ден“. Чувстваше, че този „един ден“ може да не настъпи никога. Когато изцеди от Тайлър всичко, което можа, Наоми заведе дело за развод, съгласи се на остатъка в банковата му сметка и изчезна.
Когато Хари Станфорд чу новината, той констатира:
— Педерастът си остава педераст за цял живот.
И с това приключи всичко.
Баща му правеше всичко възможно, за да го унижава. Един ден в съда, по време на съдебен процес, приставът се приближи към Тайлър и му прошепна:
— Извинете, Ваше благородие…
— Да? — нервно го изгледа той. — Търсят ви по телефона.
— Какво?! Какво става с теб? Та аз съм по средата на…
— Баща ви се обажда, Ваше благородие. Било много спешно и иска незабавно да разговаря с вас.
Тайлър се вбеси. Баща му нямаше право да го прекъсва по време на работата му. Изкушаваше го мисълта изобщо да не се обади. Но, от друга страна, щом беше толкова спешно…
— Съдът се оттегля за петнадесет минути — изправи се Тайлър.
Забързано отиде в кабинета си.
— Татко? — каза в телефонната слушалка той.
— Надявам се, не те притеснявам, Тайлър. — В гласа му се долавяше някакво злорадство.
— В действителност ме притесняваш, и то много. По средата на съдебен процес съм и…
— Е, дай им тогава „свободно“ и направо ги зарежи.
— Татко…
— Имам нужда от помощта ти по сериозен проблем.
— Какъв е проблемът?
— Моят готвач краде от мен.
Тайлър не повярва на ушите си. Толкова се ядоса, че едва проговори:
— И ти ме извика от съдийското кресло, защото…?
— Нали си представител на закона или не си? Ами ето, той нарушава закона. Искам да се върнеш в Бостън и да направиш проверка на целия ми персонал. Та те ме крадат посред бял ден!
За да не избухне, Тайлър успя да каже само:
— Татко…
— Човек изобщо не може да се довери на проклетите работодателни агенции.
— Аз съм по средата на съдебен процес. Не ми е възможно по никакъв начин да се върна в Бостън точно сега.
За миг настъпи застрашително мълчание.
— Какво каза?
— Казах…
— Нали не мислиш пак да ме разочароваш, а, Тайлър? Или ще трябва все пак да поговоря с Фицджералд за някои промени в завещанието ми.
Отново примамката. Парите. Неговият дял от милиарди долари, който да го очаква, когато баща му умре. Тайлър се прокашля.
— Дали няма да можеш да изпратиш самолета си да ме вземе…
— По дяволите, не! Ако играеш по правилата на играта, съдия Тайлър, този самолет един ден ще бъде твой. Добре си помисли какво означава това. Дотогава ще пътуваш както всички останали. Но искам веднага да си довлечеш задника тук! — Телефонът прекъсна.
Тайлър остана неподвижен, дълбоко унизен и огорчен. „Баща ми цял живот прави това с мен. Да върви по дяволите! Няма да отида. Няма да отида!“
Същата вечер Тайлър се качи на самолет за Бостън.
Хари Станфорд бе наел персонал от двадесет и двама души. Цяла фаланга от секретарки, икономи, домакини, прислужници, готвачи, шофьори, градинари и един телохранител.
— Крадци, всичките да ги вземат дяволите, всичките до един са крадци — оплака се Хари Станфорд на Тайлър.
— Ако си толкова разтревожен, защо не наемеш частен детектив или не отидеш направо в полицията?
— Защото имам теб — отвърна Хари Станфорд. — Ти си съдия, нали? Значи ти ще ги осъдиш заради мен.
Това си беше чисто злорадство.
Тайлър огледа огромната къща с изящни мебели и картини и се замисли за мрачната къщурка, в която живееше. „Ето това заслужавам да имам, каза си той. И един ден ще го имам“.
Тайлър разговаря с иконома Кларк и с други от по-старите членове на персонала. Срещна се с прислужниците — с всеки поотделно, провери и биографичните им справки при постъпването. Повечето бяха сравнително нови, защото за Хари Станфорд бе невъзможно да се работи дълго. Персоналът се подменяше изключително често. Някои се задържаха едва за ден-два. Неколцина от новоназначените се оказаха виновни за дребни кражби, един беше алкохолик, но като се изключат тези нередности, Тайлър не откри друг проблем. С изключение на Дмитри Камински.