Дмитри Камински беше нает от баща му като телохранител и масажист. Благодарение на съдийската си практика Тайлър умееше да вниква в хората и добре да ги преценява, а у Дмитри Камински нещо веднага събуди подозренията му. Беше най-новият член от персонала. Предишният телохранител на Хари Станфорд бе напуснал — Тайлър без затруднение се досети защо — и беше препоръчал Камински.
Този човек беше огромен — с гръден кош като буре и големи, мускулести ръце. Говореше английски със силен руски акцент.
— Искали сте да ме видите?
— Да. — Тайлър му посочи един стол. — Седнете. — Прегледа биографията му, но разбра съвсем малко — Дмитри дошъл наскоро от Русия. — В Русия ли сте роден?
— Да. — Той внимателно наблюдаваше Тайлър.
— Къде по-точно?
— В Смоленск.
— Защо напуснахте Русия и защо дойдохте в Америка?
— Тук има повече възможности — сви рамене Камински.
„Възможности за какво?“, почуди се Тайлър. Имаше нещо съмнително в този човек, което обаче му убягваше. Разговаряха около двадесетина минути — време, достатъчно за Тайлър да се убеди, че Дмитри Камински крие нещо.
Тайлър телефонира на Фред Мастърсън, негов познат от ФБР.
— Фред, направи ми една услуга.
— Нямаш проблеми. Но ако някога дойда в Чикаго, ще ми уредиш ли да не плащам глобите за непозволено паркиране?
— Говоря сериозно.
— Казвай!
— Искам да провериш един руснак, дошъл е тук преди шест месеца.
— Чакай малко. Не е ли по-добре да говориш с някого от ЦРУ?
— Може би, но не познавам никого в ЦРУ.
— Нито пък аз.
— Фред, ако можеш да ми направиш тази услуга, наистина ще ти бъда благодарен.
Тайлър чу дълбока въздишка.
— О’кей. Как му е името?
— Дмитри Камински.
— Слушай какво ще направя. Познавам един човек от руското посолство. Ще проверя дали не разполага с някаква информация за Камински. Ако ли не, боя се, но просто няма да мога да ти помогна.
— Ще ти бъда задължен.
Същия ден Тайлър вечеря с баща си. Тайничко се беше надявал баща му да се е състарил, с времето да е станал по-слаб, по-уязвим. Вместо това обаче Хари Станфорд беше як и бодър, в разцвета на силите си. „Този човек ще живее вечно, помисли си отчаяно Тайлър. Ще надживее всички ни“.
Разговорът по време на вечерята се водеше само от едната страна:
— Току-що приключих сделката по закупуването на електрическата компания в Хавай…
— Другата седмица летя за Амстердам, за да уредя някои проблеми, които ми създават от ГАТТ…
— Държавният секретар ме покани да го придружа до Китай…
Тайлър почти не взимаше думата. Когато се нахраниха, баща му се изправи:
— Докъде стигна с проблемите около прислугата?
— Продължавам да ги проверявам, татко.
— Е, да не стане прекалено дълго — изръмжа баща му и излезе от стаята.
На другата сутрин Фред Мастърсън му се обади от ФБР.
— Тайлър?
— Да.
— Захванал си се със страхотен екземпляр.
— О?
— Дмитри Камински е бил хит в „полгопрудненская“.
— Това пък какво е, по дяволите?
— Ще ти обясня. В момента в Москва управляват осем престъпни групировки. Всеки воюва срещу всеки, но двете най-мощни са „чеченците“ и „полгопрудненская“. Твоят приятел Камински е работил за втората. Преди три месеца му дали поръчка да ликвидира един от лидерите на „чеченците“. Вместо обаче да изпълни поръчката, Камински отишъл при него да се споразумеят за нещо по-изгодно и за двамата. Онези от „полгопрудненская“ надушили номера и пуснали поръчка за ликвидирането на Камински. Бандите там имат доста странен обичай. Първо ти отсичат пръстите, оставят те да ти поизтече кръвта, после те гръмват.
— Боже мили!
— Самият Камински успял да се измъкне тайно от Русия, но още го търсят. И то усилено.
— Просто невероятно — възкликна Тайлър.
— Това не е всичко. Търсят го и официалните власти — за няколко убийства. Ако знаеш къде се намира, тази информация ще им бъде добре дошла.
Тайлър се замисли за момент. Изключено е да си позволи да се забърква в подобна история. „Това ще означава да давам свидетелски показания и да изгубя много време“.
— Нямам представа. Просто го проверявах заради един мой руски приятел. Благодаря ти, Фред.
Тайлър завари Дмитри Камински в стаята му — четеше едно от най-вулгарните порнографски списания. При влизането на Тайлър Дмитри се изправи.
— Искам да си опаковаш нещата и да изчезваш от тука.