Дмитри се втренчи в него:
— Какво се е случило?
— Давам ти възможност за избор. Или изчезваш от-тука до днес следобед, или ще съобщя на руската полиция къде се намираш.
Лицето на Дмитри пребледня.
— Ти си разбрал?
— Да, разбрах.
Тайлър се запъти към баща си. „Ще остане доволен, мислеше Тайлър. Направих му истинска услуга“. Намери го в кабинета му.
— Проверих целия персонал — започна Тайлър — и…
— Просто поразително. А не си ли намери някое младо момченце, което да иска да легне с теб?
Тайлър се изчерви:
— Татко…
— Ти си обратен, Тайлър, и винаги ще си останеш обратен. Не проумявам как, по дяволите, изобщо е възможно от моята семка да се пръкне такъв като теб. Заминавай си обратно в Чикаго при твоите мизерни приятелчета.
Тайлър стоеше пред него и полагаше всички сили да се въздържи.
— Много добре — рече той хладно.
После се обърна и си тръгна.
— Случайно да си открил нещо за персонала, което е хубаво да знам?
Тайлър се обърна и погледна баща си за момент.
— Не — отвърна бавно той. — Нищо.
Когато Тайлър отиде в стаята на Камински, той си прибираше багажа.
— Тръгвам — навъсено съобщи Камински.
— Недей. Промених решението си.
— Какво? — Дмитри вдигна глава и го изгледа озадачено.
— Не искам да си тръгваш. Искам да останеш тук като телохранител на баща ми.
— Ами онова… нали знаеш, онова другото?
— Ще забравим за него.
Дмитри го наблюдаваше подозрително.
— Защо? Какво ще искаш от мен?
— Искам да бъдеш моите очи и уши тук. Трябва ми човек, който да наблюдава баща ми и да ме осведомява за всичко, което става.
— И защо да го правя?
— Защото, ако изпълняваш каквото ти казвам, няма да те предам на руснаците. И защото ще те направя богат.
Дмитри Камински го погледна изпитателно за момент. После бавно се ухили.
— Ще остана.
Това беше началният гамбит. Първата пионка вече беше преместена.
Това се случи преди две години. От време на време Дмитри даваше някаква информация на Тайлър — предимно незначителни слухове за последните авантюри или бизнессделки на Хари Станфорд, за които Дмитри бе дочул. Тайлър започна да си мисли дали не направи грешка, като не предаде Дмитри на полицията. И тогава от Сардиния дойде съдбоносният телефонен разговор. Рискованият залог започна да дава резултати.
— Аз съм с баща ти на яхтата му. Току-що се обади на адвоката си. Ще се срещне с него в понеделник в Бостън, за да направи промени в завещанието си.
Тайлър си помисли за всичките унижения, на които баща му го подложи през годините, и усети как го обзема ужасен гняв. „Ако той промени завещанието си, ще се окаже, че толкова време напразно съм понасял всичките обиди. Няма да го оставя да направи това току-така! Има само един начин да го спра“.
— Дмитри, искам да ми се обадиш отново в събота.
— Добре.
Тайлър затвори телефона и остана да седи замислено на стола си.
Време беше да разиграе коня.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
В Областния съд на Кук Каунти непрекъснато идваха и си отиваха подсъдими, обвинени в палеж, изнасилване, търговия с наркотици, убийства и какви ли не още незаконни и мръсни деяния. Само за един месец съдия Тайлър Станфорд разгледа поне шест случая на убийство. Повечето подсъдими никога не получаваха присъди, защото адвокатите им най-често пледираха за по-малки наказания, от друга страна, съдебните графици бяха толкова натоварени, а затворите — толкова претъпкани, че държавните власти обикновено се съгласяваха.
Случаят с Хал Бейкър обаче беше изключение.
Хал Бейкър бе човек с добри намерения, но с лош късмет. На петнадесет години по-големият му брат потърсил помощта му да оберат една бакалница. Хал се опитал да го разубеди, но като не успял, отишъл с него. Заловили го, а брат му избягал. След две години, когато Хал Бейкър излязъл от изправителния дом, твърдо решил никога повече да не си навлича проблеми със закона. Месец по-късно придружил свой приятел до бижутерски магазин.
— Искам да избера пръстен за приятелката си — казал му онзи.
Щом влезли в магазина, приятелят извадил пистолет и изкрещял:
— Това е обир!
В последвалата суматоха застреляли един от продавачите. Приятелят избягал. Арестували Хал Бейкър с обвинение за въоръжен грабеж.
Докато Бейкър бил в затвора, Хелън Гауан — доброволен сътрудник по общественото подпомагане — прочела за неговия случай, изпитала съжаление към него и отишла да го посети. Получило се любов от пръв поглед и щом освободили Бейкър от затвора, двамата се оженили. През следващите осем години им се родили четири прекрасни дечица.