Хал Бейкър обожаваше жена си и децата. Поради затворническото си минало обаче едва успяваше да намира работа и за да издържа семейството си, се принуди, макар и неохотно, да работи при брат си — изпълняваше поръчки за палежи, грабежи и други насилия. За нещастие го заловиха на местопрестъплението по време на кражба с взлом. Прибраха го в затвора и го изправиха пред съдия Тайлър Станфорд.
Дойде денят за произнасяне на присъдата. Бейкър беше рецидивист с минало на малолетен престъпник и случаят сега изглеждаше толкова ясен, че помощник-адвокатите в района си правеха облози относно срока, който съдията Станфорд ще даде на Бейкър:
— Направо ще метне нещо по него! — палеше се един от тях. — Обзалагам се, че ще тръсне двадесет години. Случайно ли мислите, че наричат Станфорд Бесещия съдия.
Дълбоко в душата си Хал Бейкър чувстваше, че е невинен, и се държеше като адвокат. Застана пред съдийската банка, облечен в най-хубавия си костюм, и каза:
— Ваше благородие, знам, направих грешка. Ала ние всички сме хора, а нима не е човешко да се греши? Аз имам прекрасна съпруга и четири деца. Иска ми се да се запознаете с тях. Ваше благородие… те са голяма работа. Каквото и да съм извършил, е било все заради тях.
Тайлър Станфорд седеше в съдийското кресло, слушаше внимателно и гледаше с безизразна физиономия. Изчакваше Хал Бейкър да свърши, за да произнесе присъдата. „Да не би този глупак сериозно да си мисли, че ще успее да се отърве с тая тъпа сълзлива история?“
Хал Бейкър вече привършваше:
— …така че, както виждате, Ваше благородие, макар и да съм сторил нещо лошо, то е било с добро и правилно намерение — семейството. Не е нужно точно на вас да обяснявам колко е важно. Ако отида в затвора, моята съпруга и децата ми ще умрат от глад. Знам, направих грешка, но сега искам да я изкупя. Ще направя всичко, което поискате от мен, Ваше благородие…
Тъкмо тази фраза привлече вниманието на Тайлър Станфорд. Той погледна подсъдимия пред себе си вече с интерес. „Всичко, което поискате от мен“. У Тайлър внезапно се събуди същата интуиция, която му помогна при Дмитри Камински. Ето още един, който можеше да се окаже полезен някой ден.
За безкрайно удивление на ищеца Тайлър обяви:
— Господин Бейкър, във вашия случай има смекчаващи вината обстоятелства. Заради тях, а също и заради вашето семейство ще ви дам пет години условна присъда. Трябва обаче да положите безплатно шестстотин работни часа общественополезен труд. Елате в кабинета ми, за да обсъдим възможностите в това отношение.
Щом останаха насаме в кабинета му, Тайлър подхвана:
— Знаеш ли, че все още мога да те тикна в затвора за дълги, дълги години…
— Но, Ваше благородие! Нали казахте… — пребледня Хал Бейкър.
— Имаш ли представа кое е най-забележителното у теб? — приведе се напред Тайлър.
Хал Бейкър седеше мълчаливо и се чудеше какво забележително може да има у него.
— Не, Ваше благородие.
— Твоите чувства към семейството ти — съобщи Тайлър с лицемерна почтителност. — Това наистина ме възхищава.
Хал Бейкър грейна:
— Благодаря ви, господине. Те са най-важното нещо на света за мен. Аз…
— Значи едва ли ще искаш да ги загубиш, нали? Ако те изпратя в затвора, децата ти ще растат без теб, съпругата ти сигурно ще си намери друг мъж. Разбираш ли какво искам да кажа?
— Н… Не, Ваше благородие. Не съвсем — гледаше объркано Хал Бейкър.
— Аз спасявам семейството ти заради теб, Бейкър. Очаквам да ми бъдеш благодарен…
— О, та аз съм ви толкова благодарен, Ваше благородие. Дори не мога да ви опиша колко много — разпалено заяви Хал Бейкър.
— Може би в бъдеще ще имаш възможност да ми го докажеш. Възможно е да ти се обаждам за някои дребни услуги.
— Всичко, което кажете!
— Добре. Оставям ти условната присъда и ако случайно открия в поведението ти нещо, което не ми харесва…
— Вие само ми кажете какво искате — настояваше Бейкър.
— Ще ти кажа, когато му дойде времето. Дотогава искам това да остане строго поверително само между нас двамата.
— По-скоро ще умра, отколкото да кажа на някого — сложи ръка на сърцето си Хал Бейкър.
— Имаш право — увери го Тайлър.
Скоро след тази случка Дмитри Камински се обади на Тайлър със съобщението: „Баща ти току-що телефонира на своя адвокат. Ще се видят в понеделник в Бостън, за да направи промени в завещанието си“.
Тайлър осъзна необходимостта да види това завещание. Дойде времето да се обади на Хал Бейкър.
— …името на фирмата е „Ренкуист, Ренкуист и Фицджералд“. Направи копие на завещанието и ми го донеси.