Вместо това обаче той повика Хал Бейкър и го представи като Франк Тимънс.
В началото Тайлър планира Хал Бейкър просто да им представи резултатите от издирването на Джулия Станфорд, но после реши, че разкритията му ще оставят по-сериозно впечатление, ако той действително извърши проверките по места. Семейството прие разследванията на Бейкър без никакви съмнения.
Планът на Тайлър се осъществи по най-гладкия начин. Марго Поснър изпълни ролята си великолепно, а отпечатъците от пръстите бяха последният, триумфалният ход. Всички бяха убедени, че тя е истинската Джулия Станфорд.
„Аз поне съм доволен, че най-сетне всичко приключи. Ще се кача горе да видя дали тя няма нужда от някаква помощ“.
Той се качи на горния етаж, прекоси коридора и спря пред нейната стая. Почука на вратата и извика високо:
— Джулия?
— Отворено е. Влез.
Той застана на прага и двамата мълчаливо се вгледаха един в друг. После Тайлър внимателно затвори вратата, протегна ръце напред и бавно се ухили. Накрая проговори:
— Успяхме, Марго! Успяхме!
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Стив Слоун и Саймън Фицджералд пиеха кафе в канцеларията на „Ренкуист, Ренкуист и Фицджералд“.
— Както е казал някога големият поет, „Има нещо гнило в Дания“.
— Какъв е проблемът? — полюбопитства Фицджералд.
Стив въздъхна:
— Не знам точно. Става дума за семейство Станфорд. Нещо в техния случай много ме смущава.
— Я остави, хич да не ти пука — изсумтя Саймън Фицджералд.
— Непрекъснато ме тормози един въпрос, Саймън, но не мога да намеря отговора.
— И какъв е този въпрос?
— Семейството настояваше да ексхумират тялото на Хари Станфорд, за да сравнят ДНК-пробите. Оттук според мен се налага изводът, че единственият възможен мотив да бъде премахнат трупът е на всяка цена да се осуети възможността ДНК-пробата на жената да бъде съпоставена с тази на Хари Станфорд. Изгода от това в случая има само жената, ако тя действително е измамница.
— Да.
— Но въпреки това онзи частен детектив, Франк Тимънс — аз проверих в канцеларията на областния адвокат в Чикаго и се оказа, че той има много стабилна репутация, — та значи той представя отпечатъци, които доказват, че тя все пак действително е истинската Джулия Станфорд. Въпросът ми е: на кого, по дяволите, му е трябвало да изрови тялото на Хари Станфорд и защо?
— Страхотен въпрос. Ако…
Вътрешният телефон иззвъня. Чу се гласът на една от секретарките:
— Господин Слоун, търсят ви на втора линия.
Стив Слоун вдигна слушалката:
— Ало…
— Господин Слоун — долетя гласът от другата страна, — обажда се съдия Станфорд. Ще ви бъда много благодарен, ако намерите възможност да се отбиете в Роуз Хил тази сутрин.
Стив Слоун погледна Фицджералд.
— Добре. Ще дойда след около час.
— Чудесно. Благодаря ви. Стив затвори телефона.
— Току-що ме помолиха да отида в дома на Станфорд.
— Чудя се какво ли ще искат.
— Сто процента съм сигурен, че ще пожелаят да се ускори легализирането на завещанието, та да се докопат до всичките тези прекрасни парички.
— Лий? Обажда се Тайлър. Как си?
— Добре, благодаря.
— Страшно ми липсваш.
Настъпи кратка пауза.
— Ти също ми липсваш, Тайлър.
Тези думи го накараха да потръпне от вълнение:
— Лий, имам наистина прекрасна новина. Няма как да говоря за това по телефона, но ще те направи много щастлив. Когато ти и аз…
— Тайлър, налага се да тръгвам. Чака ме един човек.
— Но…
Връзката прекъсна.
Тайлър остана за момент неподвижен на мястото си. После си помисли: „Той нямаше да ми каже, че му липсвам, ако наистина не е така“.
Цялото семейство, с изключение на Уди и Пеги, се бяха събрали в салона в Роуз Хил. Стив изучаваше изпитателно лицата им.
Съдията Станфорд изглеждаше много спокоен и доволен.
Стив погледна Кендъл, Имаше необикновено напрегнат вид. Предния ден съпругът й пристигна от Ню Йорк специално за срещата. Стив огледа Марк. Французинът бе хубав мъж, няколко години по-млад от съпругата си.
Накрая обърна внимание и на Джулия. Тя приемаше твърде спокойно присъединяването си към семейството. „Според мен поне човек, току-що наследил близо един милиард долара, та и повече, би трябвало да бъде доста по-развълнуван“, помисли си Стив.
Огледа отново лицата им и се почуди дали някой от тях не е отговорен за изчезването на трупа на Хари Станфорд. И ако е така, кой по-точно? И защо?
— Господин Слоун — започна Тайлър, — запознат съм със законите по легализирането на завещания в щата Илиноис, но не съм информиран доколко те се различават от законите в Масачузетс. Чудехме се дали няма някакъв начин да се ускори процедурата.