Стив се подсмихна на себе си. „Трябваше да накарам Саймън да се обзаложим“.
— Вече работим върху случая, съдия Станфорд.
— Името Станфорд би трябвало да ви помогне да ускорите нещата. — С многозначителен тон подчерта Тайлър.
„За това е абсолютно прав“, съгласи се Стив и кимна:
— Ще направя всичко, което мога. Ако изобщо е възможно да…
Откъм стълбището се чуха гласове:
— Затваряй си устата, тъпа кучко! Да не съм чул дума повече от теб. Ясно ли е?
Уди и Пеги слязоха от горния етаж и влязоха направо в салона. Лицето на Пеги беше страшно подуто, а едното й око беше посиняло. Уди се хилеше със светнал поглед.
— Здравейте. Надявам се, сбирката не е свършила.
Всички гледаха смаяно Пеги.
Кендъл се изправи:
Какво ти се е случило?
— Нищо. Просто… просто се блъснах във вратата.
Уди седна на един стол. Пеги се настани до него. Той я потупа по ръката и загрижено попита:
— Добре ли си вече, скъпа моя?
Пеги само кимна, но не посмя да каже нищо.
— Браво. — Уди се обърна към останалите. — Та значи какво съм изпуснал, докато ме нямаше?
Тайлър го погледна неодобрително:
— Току-що помолих господин Слоун, ако може, да ускори процедурата по легализирането на завещанието.
— Би било чудесно — ухили се Уди и се обърна към Пеги. — Ще ти бъде приятно да ти купя някоя и друга нова дрешка, нали, мила?
— Нямам нужда от нови дрехи — прошепна тя плахо.
— Ами да. И без това не ходиш никъде. — Той се обърна към другите. — Пеги е много стеснителна. Няма какво друго да ни каже. Нали, скъпа?
Пеги скочи и избяга от стаята.
— Ще ида да видя какво й е — Кендъл стана и забърза след нея.
„Боже мили! — помисли си Стив. — Ако Уди се държи така пред други хора, какво ли е положението, когато той и съпругата му са сами?“
— От колко време сте в правната фирма на Фицджералд? — осведоми се Уди. — Изобщо не мога да разбера как сте издържали да работите за баща ми.
— Доколкото разбрах, баща ви е бил… понякога е бил труден човек — внимателно отговори Стив.
— Труден ли? — изсумтя Уди. — Той беше чудовище на два крака. Знаете ли, беше измислил прякор на всекиго от нас? Моят беше Чарли. По името на Чарли Маккарти — чучелото на някакъв си вентрилоквист на име Едгар Бергън. Наричаше сестра ми Пони, защото твърдеше, че в лицето била грозна като кон. Тайлър беше…
Стив го прекъсна смутено:
— Не смятам, че изобщо е нужно да ми…
— Няма нищо — ухили се Уди. — Един милиард долара могат да излекуват всякакви рани.
— Е, добре — изправи се Стив, — ако няма какво друго да ми казвате, най-добре е да си тръгвам. — Той с нетърпение побърза да излезе на чист въздух.
Кендъл откри Пеги в банята — налагаше студен компрес върху подутата си буза.
— Пеги? Добре ли си?
— Добре съм — обърна се Пеги. — Благодаря. Аз… аз съжалявам за онова, което се случи долу.
— Ти ми се извиняваш? Би трябвало да си вбесена. Откога има навика да те бие?
— Той не ме бие — упорстваше Пеги. — Блъснах се във вратата.
Кендъл пристъпи още по-близо.
— Пеги, защо се примиряваш с това? Не бива, разбираш ли?
Настъпи кратка пауза:
— Да, но се примирявам.
— Защо? — Кендъл я погледна озадачено.
Тя вдигна очи към нея.
— Защото го обичам. — После продължи да обяснява забързано. — Той също ме обича. Повярвай ми, той невинаги се държи така. Работата е там, че… Понякога не е на себе си.
— Имаш предвид, когато взима наркотици.
— Не!
— Пеги…
— Не!
— Пеги…
Пеги се разколеба:
— Всъщност да.
— Кога започна?
— Почти веднага… веднага след като се оженихме — Гласът й стана дрезгав. — Всичко започна заради една среща по поло. Уди падна от понито и получи тежки наранявания. Докато беше в болницата, му давали наркотици, за да успокоят болките му. Всъщност именно те му помогнаха да започне. — Тя погледна оправдателно Кендъл. — Ето, нали виждаш, не бе по негова вина? След болницата Уди… Уди продължи да взима наркотици. Винаги когато се опитвах да го накарам да престане, той започваше… да ме бие.
— Пеги, за Бога! Той има нужда от помощ! Не разбираш ли? Ти не си в състояние да се справиш сама. Той е наркоман. Какво взима? Кокаин?
— Не. — Настъпи кратко мълчание. — Хероин.
— Боже мой! Не можеш ли да го накараш да потърси медицинска помощ?
— Опитвала съм. — Гласът й се бе превърнал в шепот. — Дори нямаш представа колко упорито съм се опитвала! Лежа в три възстановителни болници. — Тя поклати глава. — Оправя се за известно време, после… започва отново. Той… той просто не издържа дълго.