„Блу Скайс“ приближаваше Портофино, който дори от разстояние представляваше забележителна гледка: хълмове, покрити с маслинови дръвчета, пинии, кипариси и палми. Хари Станфорд, София и Дмитри стояха на палубата и наблюдаваха приближаващата крайбрежна ивица.
— Често ли ходиш в Портофино? — попита София.
— Само няколко пъти съм бил там.
— Къде е истинският ти дом?
„Прекалено личен въпрос“.
— Портофино ще ти хареса, София. Много красиво място.
Капитан Вакаро се приближи:
— На борда ли ще обядвате, господин Станфорд?
— Не, ще обядваме в „Сплендидо“.
— Добре. А да имам ли готовност за вдигане на котва веднага след обяда?
— Мисля, че не. Да си оставим време да се насладим на тукашната красота.
Капитан Вакаро го изгледа озадачено. В началото Хари Станфорд ужасно бързаше, а сега се държи така, сякаш разполага с безкрайно много време. А и радиовръзката е изключена? Нечувана работа! Странна история!
„Блу Скайс“ хвърли котва в най-отдалечената част на пристанището. Станфорд, София и Дмитри се прехвърлиха на моторната лодка, за да стигнат до брега. Малкото пристанище очароваше с разнообразните си и интересни магазинчета, с красивия тротоар край единствения път към хълмовете, с дузината малки рибарски лодки, привързани към настлания с камъчета бряг.
— Ще обядваме в хотела на билото на онзи хълм. Оттам се открива прекрасна гледка. — Станфорд кимна към стоянката от другата страна на доковете. — Вземи такси, аз ще те намеря след няколко минути. — Той пъхна в ръката на София малко лирети.
— Добре, скъпи.
Проследи я с поглед, докато тя се отдалечи, и каза на Дмитри:
— Трябва да телефонирам.
„Но не от кораба“, допълни наум Дмитри.
Тръгнаха към двете телефонни кабини в края на пристанището. Дмитри видя как Станфорд влезе, взе слушалката и пъхна жетон в телефона.
— Ало, централа, бих искал да разговарям с швейцарската Юнион Банк в Женева.
Някаква жена се приближи към втората телефонна кабина. Дмитри й препречи пътя.
— Извинете — каза тя, — аз…
— Очаквам телефонен разговор.
Жената го погледна изненадано:
— О!
Тя хвърли поглед, пълен с надежда, към телефонната кабина, в която беше Станфорд.
— На ваше място не бих чакал — промърмори Дмитри. — Той ще остане на телефона дълго.
Жената сви рамене и отмина.
— Ало?
Дмитри погледна към Станфорд, който говореше на слушалката.
— Питър? Имаме малък проблем. — Станфорд затвори вратата на кабината. Говореше много бързо и Дмитри не успя да чуе какво казва. Станфорд свърши разговора, окачи слушалката и отвори вратата.
— Всичко наред ли е, господин Станфорд? — попита Дмитри.
— Хайде да идем да обядваме.
„Сплендидо“ беше перлата на Портофино — хотел с великолепен панорамен изглед към смарагдово зеления залив. Беше по вкуса на най-богатите и ревниво пазеше репутацията си. Хари Станфорд и София обядваха на терасата.
— Да ти поръчам ли нещо по мой избор? — попита Станфорд. — Тук имат някои специалитети, надявам се да ти харесат.
— Да, моля те — прие София.
Станфорд поръча „тренете ал песто“ — местните макарони, телешко месо и типичния за областта солен хляб.
— Донесете ни и бутилка „Шрам“ осемдесет и осма. — Погледна към София: — Наградено е със златен медал на Международното винарско изложение в Лондон. Лозята за това вино са моя собственост.
— Голям късметлия си — усмихна се тя.
Късметът нямаше нищо общо с това.
— Според мен човекът е създаден, за да се наслаждава на удоволствието от храната и напитките на този свят. — Хвана я за ръката. — А и от някои други удоволствия.
— Ти си забележителен.
— Благодаря.
Възхищението на красивите жени доставяше истинско удоволствие на Станфорд, тази тук беше и достатъчно млада, за да му бъде дъщеря, така че насладата беше още по-голяма.
Свършиха с обяда. Станфорд погледна София и се усмихна:
— Хайде да се върнем на яхтата.
— О, да!
Хари Станфорд бе изобретателен, страстен и вещ любовник. Огромното му самолюбие го караше да се грижи повече за партньорката си, отколкото за себе си. Знаеше как да възбуди женските ерогенни области и превръщаше сексуалните сеанси в сладострастни симфонии, които докарваха любовниците му до непознати върхове.
Прекараха следобеда в апартамента на Станфорд. Когато престанаха да се любят, София бе напълно изтощена. Хари Станфорд се облече и излезе на мостика да се види с капитан Вакаро.
— Искате ли да продължим към Сардиния, господин Станфорд? — попита капитанът.