Сърцето на Кендъл се разтуптя лудо. Внезапно устата й пресъхна и тя едва успя да продума:
— Беше… малък елен.
— Доста малък трябва да е бил — лаконично кимна Ред.
Когато изкарваше колата от гаража, Кендъл усети погледа му след себе си.
В офиса секретарката й Надин я изгледа смаяно:
— Какво се е случило с вас?
— Какво… какво имаш предвид? — замръзна на място Кендъл.
— Стори ми се, че цялата треперите. Сега ще ви направя малко кафе.
— Благодаря.
Кендъл отиде до огледалото. Лицето й изглеждаше бледо и изпито. „Ще ме разпознаят, щом ме погледнат!“
Надин влезе в кабинета с чаша горещо кафе.
— Ето. Това ще ви помогне да се почувствате по-добре. — Тя погледна любопитно Кендъл. — Всичко наред ли е?
— Направих… направих малка злополука вчера — измърмори Кендъл.
— О? Някой пострада ли?
Отново видя пред себе си лицето на мъртвата жена.
— Не, ударих… ударих един елен.
— А колата?
— Ще я поправят.
— Ще се обадя на застрахователната компания.
— О, не, Надин. Моля те, недей.
Кендъл видя изненадата, която се появи в очите на Надин.
Точно два дни след случката пристигна и първото писмо:
„Скъпа госпожо Рено,
Аз съм председателят на Дружеството за защита на дивите животни, което в момента се намира в тежко положение. Сигурен съм, че ще имате желание да ни помогнете. Нашата организация се нуждае от пари, за да пази дивите животни. Специално внимание отделяме на елените. Можете да ни изпратите 50 000 долара на банкова сметка 804072-А в «Креди Сюис Банк» в Цюрих. Обръщам ви внимание, че е много важно парите да пристигнат най-късно до пет дни.“
Подпис нямаше. Всички букви „е“ бяха размазани. Заедно с писмото в плика бе поставена и изрезка от вестник, в която се описваше злополуката.
Кендъл прочете писмото няколко пъти. Заплахата беше недвусмислена. Тя с ужас се почуди какво да стори. „Марк имаше право, помисли си тя. Трябваше да отида в полицията“. Но сега всичко щеше да се окаже още по-лошо. Тя беше беглец. Ако я открият сега, това означава затвор и позор, както и край на нейната кариера.
По обяд тя отиде в банката, където държеше своите пари:
— Искам да прехвърля 50 000 долара в Швейцария…
Вечерта вкъщи Кендъл показа писмото на Марк. Беше смаян.
— Божичко! — възкликна Марк. — Кой би могъл да го изпрати?
— Никой… никой не знае. — Тя трепереше цялата.
— Кендъл, явно, че някой все пак знае.
Тялото й нервно потръпваше.
— Нямаше никой наоколо, Марк! Аз…
— Чакай малко. Нека се опитаме да помислим. Какво точно се случи, когато се върна в града?
— Нищо. Оставих колата… в гаража и… — Тя млъкна. „Има дълбока вдлъбнатина тук на калника, госпожо Рено. А това отгоре сякаш е кръв“.
Марк забеляза израза на лицето й.
— Какво?
Тя бавно изрече:
— Собственикът на гаража и механикът бяха там. Видяха кръвта върху калника. Казах им, че съм блъснала елен, а те ми обясниха, че би трябвало да има по-сериозни поражения. — Спомни си и още нещо. — Марк…
— Да?
— Надин, секретарката ми. И на нея й казах същото. Видях обаче, че и тя не ми повярва. Сигурно е някой от тях тримата.
— Не — отвърна замислено Марк.
— Какво искаш да кажеш? — втренчи се тя в него.
— Седни малко, Кендъл, и ме изслушай. Ако някой от тях те е подозирал, той би могъл да разкаже историята на още поне десетина човека. А съобщението за злополуката се появи във всички вестници. Така че някой друг си е направил съвсем проста аритметика и е сглобил нещата. Според мен писмото е било чист блъф, за да те проверят. Направила си ужасна грешка, като си изпратила парите.
— Но защо?
— Защото сега вече са сигурни, че си виновна, нима не разбираш? Дала си им доказателството, от което са имали нужда.
— О, Боже! Какво да правя сега? — простена Кендъл.
Марк Рено се замисли за известно време.
— Имам идея как бихме могли да открием кои са тези негодници.
В десет часа на другата сутрин Кендъл и Марк седяха в офиса на Ръсел Гибънс, заместник-директор на „Манхатън Фърст Секюрити Банк“.
— Та значи с какво мога да ви бъда полезен? — попита господин Гибънс.
— Бихме искали да проверим нещо във връзка с номера на една банкова сметка в Цюрих — отговори Марк.
— Да?
— Интересува ни кой е титулярът.
Гибънс потърка брадичка с ръце:
— Има ли връзка с някакво престъпление?
— Не! Защо питате? — парира въпроса Марк.
— Защото, ако не е свързано с криминално деяние, като пране на пари или нарушаване законите на Швейцария или Съединените щати, официалните власти няма да нарушат тайната на никоя от банковите сметки в страната. Техният авторитет се гради именно на строгата секретност.