Выбрать главу

Хенри Уесън се протегна и положи длани върху нейните.

— Значи никога не си имала до себе си мъж, който да се грижи за теб. — Той се приведе напред и произнесе твърдо: — Бих искал да се грижа за теб до края на живота ти.

Джулия го погледна изненадано:

— Не бих желала да прозвучи глупаво, но ние почти не се познаваме.

— Искам да променя това.

Когато Джулия се прибра у дома, Сали я очакваше.

— Е? — попита тя. — Как мина срещата ти?

Джулия отвърна замислено:

— Той е много мил и…

— И е луд по тебе!

Джулия се усмихна:

— Струва ми се, че ми направи предложение.

— Струва ти се? — Очите на Сали се разшириха. — Боже мой! Нима не знаеш със сигурност дали човекът ти е направил предложение, или не?

— Ами той каза, че искал да се грижи за мен до края на живота ми.

— Та това е предложение! — възкликна Сали. — Това си е истинско предложение! Омъжи се за него! Бързо! Омъжи се за него, преди да си е променил решението!

— Защо ми е да бързам толкова? — разсмя се Джулия.

— Слушай сега. Покани го тук на вечеря. Аз ще направя всичко, а ти ще му кажеш, че сама си я сготвила.

Джулия се усмихна.

— Благодаря. Не. Когато намеря човека, за когото искам да се омъжа, двамата може да ядем китайска храна в картонени чинии, но, повярвай ми, на масата ще има свещ и красиво подредени цветя.

При следващата им среща Хенри каза:

— Знаеш ли, Канзас Сити е прекрасно място за отглеждане на деца.

— Да, така е. — Джулия обаче имаше проблем — не беше сигурна дали иска да отглежда точно неговите деца. Той беше сериозен, почтен, уравновесен, но…

Тя обсъди въпроса със Сали.

— Продължава да ми предлага да се омъжа за него.

— Що за човек е?

Замисли се за момент, защото се опитваше да си припомни най-романтичните и приятни неща, които би могла да каже за Хенри Уесън:

— Той е сериозен, почтен, уравновесен…

Сали продължи:

— С други думи, той е скучен.

Джулия побърза да го защити:

— Не, не точно скучен…

Сали кимна компетентно:

— Скучен е. Омъжи се за него.

— Какво?

— Омъжи се за него. Много трудно се намират добри скучни съпрузи.

Промеждутъците между две заплати бяха опасни и непредвидими периоди. Имаше да се плащат наем, разходи по автомобила, стоки от бакалиите, а също и дрехите, от които се нуждаеше. Джулия притежаваше тойота и все й се струваше, че харчи за нея повече, отколкото за самата себе си. Непрекъснато взимаше заеми от Сали.

Една вечер, докато Джулия се обличаше, Сали подхвана:

— Поредната вечер с великия Хенри, а? Къде е решил да те заведе този път?

— Ще ходим на концерт в Симфони Хол. Ще гледаме Клио Лейн.

— Добрият стар Хенри не ти ли направи пак предложение?

Джулия се поколеба. Истината беше, че Хенри й правеше предложения всеки път когато се виждаха. Настояваше за отговор, но тя все още не можеше да склони да каже „да“.

— Не го изпускай — предупреди я Сали.

„Сали вероятно е права, помисли си Джулия. От Хенри Уесън ще стане добър съпруг. Той е… — тя се поколеба. — Той е сериозен, почтен, уравновесен… Дали е достатъчно?“

Джулия вече излизаше, когато Сали извика:

— Мога ли да взема черните ти обувки за тази вечер?

— Разбира се. — И Джулия хлопна вратата.

Сали отиде в стаята на Джулия и отвори шкафа. Черните обувки бяха на най-горния рафт. Протегна се да ги вземе и в същия момент една картонена кутия падна на земята — цялото й съдържание се разпиля по пода.

— По дяволите! — Сали се наведе да събира книжата.

Това бяха десетки изрезки от вестници, снимки, статии и всичките все за семейството на Хари Станфорд. Стори й се, че са безброй.

Внезапно Джулия връхлетя в стаята.

— Забравих си… — При вида на разпилените по пода книжа тя се спря. — Какво правиш?

— Съжалявам — извини се Сали. — Кутията просто падна.

Джулия се изчерви и припряно се наведе да прибира книжата.

— Нямах представа, че толкова се интересуваш от живота на богатите и известните — подхвърли Сали.

Джулия продължи мълчаливо да пъха изрезките в кутията. Тъкмо когато събра шепа снимки, попадна на малък златен медальон във формата на сърце, който майка й остави, преди да умре. Джулия отмести медальона настрана.

— Джулия? — Сали я наблюдаваше озадачено.

— Да.

— Защо толкова се интересуваш от Хари Станфорд?