Хенри Уесън се протегна и положи длани върху нейните.
— Значи никога не си имала до себе си мъж, който да се грижи за теб. — Той се приведе напред и произнесе твърдо: — Бих искал да се грижа за теб до края на живота ти.
Джулия го погледна изненадано:
— Не бих желала да прозвучи глупаво, но ние почти не се познаваме.
— Искам да променя това.
Когато Джулия се прибра у дома, Сали я очакваше.
— Е? — попита тя. — Как мина срещата ти?
Джулия отвърна замислено:
— Той е много мил и…
— И е луд по тебе!
Джулия се усмихна:
— Струва ми се, че ми направи предложение.
— Струва ти се? — Очите на Сали се разшириха. — Боже мой! Нима не знаеш със сигурност дали човекът ти е направил предложение, или не?
— Ами той каза, че искал да се грижи за мен до края на живота ми.
— Та това е предложение! — възкликна Сали. — Това си е истинско предложение! Омъжи се за него! Бързо! Омъжи се за него, преди да си е променил решението!
— Защо ми е да бързам толкова? — разсмя се Джулия.
— Слушай сега. Покани го тук на вечеря. Аз ще направя всичко, а ти ще му кажеш, че сама си я сготвила.
Джулия се усмихна.
— Благодаря. Не. Когато намеря човека, за когото искам да се омъжа, двамата може да ядем китайска храна в картонени чинии, но, повярвай ми, на масата ще има свещ и красиво подредени цветя.
При следващата им среща Хенри каза:
— Знаеш ли, Канзас Сити е прекрасно място за отглеждане на деца.
— Да, така е. — Джулия обаче имаше проблем — не беше сигурна дали иска да отглежда точно неговите деца. Той беше сериозен, почтен, уравновесен, но…
Тя обсъди въпроса със Сали.
— Продължава да ми предлага да се омъжа за него.
— Що за човек е?
Замисли се за момент, защото се опитваше да си припомни най-романтичните и приятни неща, които би могла да каже за Хенри Уесън:
— Той е сериозен, почтен, уравновесен…
Сали продължи:
— С други думи, той е скучен.
Джулия побърза да го защити:
— Не, не точно скучен…
Сали кимна компетентно:
— Скучен е. Омъжи се за него.
— Какво?
— Омъжи се за него. Много трудно се намират добри скучни съпрузи.
Промеждутъците между две заплати бяха опасни и непредвидими периоди. Имаше да се плащат наем, разходи по автомобила, стоки от бакалиите, а също и дрехите, от които се нуждаеше. Джулия притежаваше тойота и все й се струваше, че харчи за нея повече, отколкото за самата себе си. Непрекъснато взимаше заеми от Сали.
Една вечер, докато Джулия се обличаше, Сали подхвана:
— Поредната вечер с великия Хенри, а? Къде е решил да те заведе този път?
— Ще ходим на концерт в Симфони Хол. Ще гледаме Клио Лейн.
— Добрият стар Хенри не ти ли направи пак предложение?
Джулия се поколеба. Истината беше, че Хенри й правеше предложения всеки път когато се виждаха. Настояваше за отговор, но тя все още не можеше да склони да каже „да“.
— Не го изпускай — предупреди я Сали.
„Сали вероятно е права, помисли си Джулия. От Хенри Уесън ще стане добър съпруг. Той е… — тя се поколеба. — Той е сериозен, почтен, уравновесен… Дали е достатъчно?“
Джулия вече излизаше, когато Сали извика:
— Мога ли да взема черните ти обувки за тази вечер?
— Разбира се. — И Джулия хлопна вратата.
Сали отиде в стаята на Джулия и отвори шкафа. Черните обувки бяха на най-горния рафт. Протегна се да ги вземе и в същия момент една картонена кутия падна на земята — цялото й съдържание се разпиля по пода.
— По дяволите! — Сали се наведе да събира книжата.
Това бяха десетки изрезки от вестници, снимки, статии и всичките все за семейството на Хари Станфорд. Стори й се, че са безброй.
Внезапно Джулия връхлетя в стаята.
— Забравих си… — При вида на разпилените по пода книжа тя се спря. — Какво правиш?
— Съжалявам — извини се Сали. — Кутията просто падна.
Джулия се изчерви и припряно се наведе да прибира книжата.
— Нямах представа, че толкова се интересуваш от живота на богатите и известните — подхвърли Сали.
Джулия продължи мълчаливо да пъха изрезките в кутията. Тъкмо когато събра шепа снимки, попадна на малък златен медальон във формата на сърце, който майка й остави, преди да умре. Джулия отмести медальона настрана.
— Джулия? — Сали я наблюдаваше озадачено.
— Да.
— Защо толкова се интересуваш от Хари Станфорд?