Тя слезе от асансьора на четвъртия етаж и забърза по коридора. Те обаче я следваха по петите. Нямаше начин да им се изплъзне.
Джулия извади ключ и отвори вратата на стаята си. Прекрачи прага и светна лампата.
— Е, добре. Влизайте.
Скрит зад вратата, Хал Бейкър се закова изненадано на място с нож във вдигнатата си ръка. Докато репортерите се блъскаха край него, той бързо скри ножа в джоба си и се смеси с групата.
Джулия се обърна към репортерите.
— Добре тогава. Само че ми задавайте въпросите един по един, моля ви.
Страшно разочарован, Бейкър започна да отстъпва заднишком към вратата и се измъкна навън. Съдия Станфорд нямаше да остане никак доволен.
През следващия половин час Джулия се постара да отговори на всичките им въпроси. Накрая си отидоха.
Джулия заключи вратата и си легна.
На сутринта телевизионните програми и вестниците бяха пълни с истории за Джулия Станфорд.
Тайлър четеше вестниците и направо побесняваше. Уди и Кендъл се присъединиха към него на масата за закуска.
— Какви са тия глупости за някаква си жена, която се представяла с името Джулия Станфорд? — попита Уди.
— Някаква мошеничка — хладнокръвно отсече Тайлър. — Вчера дойде чак дотук, за да иска пари, но аз я изгоних. Не съм очаквал обаче, че ще ни погоди такъв хитър трик с пресата. Не се притеснявайте. Аз ще се оправя с нея.
Обади се на Саймън Фицджералд.
— Видяхте ли сутрешните вестници?
— Да.
— Тази хитра мошеничка обикаля града и убеждава хората, че ни била сестра.
— Да дам ли заповед да я арестуват? — попита Фицджералд.
— Не! Това само ще увеличи приказките около нея и ще я направи още по-популярна. Искам да я накарате да напусне града.
— Добре. Ще имам грижата да го сторя, господин съдия Станфорд.
— Благодаря ви.
Саймън Фицджералд изпрати да повикат Стив Слоун.
— Имаме проблем — уведоми го той.
— Знам — кимна Стив. — Чух сутрешните новини и видях вестниците. Коя е тази жена?
— Очевидно е решила, че може да се намеси и да отмъкне дял от семейното богатство. Съдия Станфорд ме посъветва да я изгоня от града. Ще се заемеш ли с нея?
— С удоволствие — изрече зловещо Стив.
Час по-късно Стив почука на хотелската стая на Джулия.
Джулия отвори вратата и му каза:
— Съжалявам. Не приемам повече никакви репортери. Аз…
— Аз не съм репортер. Мога ли да вляза?
— Кой сте вие?
— Казвам се Стив Слоун. Аз съм от правната фирма, която се занимава с наследството на Хари Станфорд.
— А, да, разбирам. Заповядайте.
Стив влезе в стаята.
— Вие ли уведомихте пресата, че сте Джулия Станфорд?
— Боя се, че ме свариха съвсем неподготвена. Нали разбирате, аз изобщо не съм ги очаквала и…
— Но вие все пак наистина сте се представяли за дъщерята на Хари Станфорд?
— Да. Аз съм негова дъщеря.
Тай я погледна и каза скептично:
— Разбира се, предполагам, че можете да го докажете…
— Всъщност не — бавно отвърна Джулия, — не мога.
— Хайде де — настояваше Стив, — все трябва да имате поне някакво доказателство. — Беше решил да я разобличи със собствените й лъжи.
— Нямам нищо — повтори тя.
Той я оглеждаше доста изненадан. Не беше това, което очакваше да види. У нея имаше някаква подкупваща искреност. „Изглежда интелигентна. Как тогава е могла да постъпи толкова глупаво — да дойде тук и да се представя за дъщерята на Хари Станфорд, без да има никакви доказателства?“
— Лошо, много лошо — измърмори Стив. — Съдия Станфорд иска да напуснете града.
Очите на Джулия се разшириха от учудване:
— Какво?
— Точно така.
— Но… просто не разбирам. Та аз още дори не съм се запознала със сестра ми и с другия ми брат.
„Значи тя твърдо е решила да поддържа тоя блъф“, помисли си Стив.
— Вижте, не знам коя сте, нито каква игра играете, но за такова нещо можете да отидете в затвора. Даваме ви шанс да се измъкнете. Действията ви са противозаконни. Така че имате избор. Или напускате града и преставате да тормозите семейството, или ще наредим да ви арестуват.
Джулия го гледаше изумено:
— Да ме арестуват? Аз… аз просто не знам какво да кажа.
— Вие решавате.
— Значи дори не искат да ме видят? — попита сковано тя.
— Може и така да се каже.
— Добре тогава. — Джулия си пое дълбоко въздух. — Ако наистина това е тяхното желание, ще се върна в Канзас. Обещавам ви, че повече никога няма даже да чуят за мен.
„Канзас. Изминала си доста дълъг път само за да разиграеш тоя дребен трик“.
— Много разумно ще постъпите. — Той остана още за момент и се загледа озадачено в нея. — Е, довиждане тогава.