— Искам веднага да се видя с доктора! — развълнувано обяви Марго.
— Знам. Имате уговорена среща с него в…
— Казах, сега. Веднага!
Сестрата погледна за миг изражението на Марго:
— Успокойте се. Ще ви го доведа.
Десет минути по-късно доктор Франц Джифорд влезе в стаята при Марго.
— Искали сте да ме видите?
— Да. — Тя се усмихна извинително. — Боя се, че се опитах да изиграя глупава малка игричка, докторе.
— Така ли?
— Да. Много ми е неудобно да си го призная. Разбирате ли, истината е, че много се разстроих от една постъпка на моя брат, Тайлър, и затова исках да го накажа. Но сега си давам сметка, че постъпих неправилно. Вече не съм разстроена и желая да се върна у дома в Роуз Хил.
— Прослушах записа на разговора с вас тази сутрин. Казвате, че името ви е Марго Поснър и изпращането ви тук е нарочно изфабрикувано от…
Марго са разсмя:
— Това беше голяма щуротия от моя страна. Казах го само за да ядосам Тайлър. Не. Аз съм Джулия Станфорд.
Той я погледна:
— Можете ли да го докажете?
Точно този момент очакваше Марго.
— О, да! — заяви тя победоносно. — Самият Тайлър го доказа. Той нае частен детектив на име Франк Тимънс, който сравни моите отпечатъци с отпечатъците, които бях оставила за шофьорската книжка, когато бях по-млада. Те са еднакви. Няма никакво съмнение.
— Детектив Франк Тимънс казвате?
— Точно така. Работи към кабинета на областния прокурор тук, в Чикаго.
Той се загледа за момент в нея:
— Значи сте сигурна в това? Че не сте Марго Поснър, а сте Джулия Станфорд?
— Абсолютно.
— И този частен детектив, Франк Тимънс, можел да го докаже?
— Той вече го направи — усмихна се тя. — Трябва само да се обадите в кабинета на областния прокурор и да го намерите.
— Добре. Ще го направя — кимна доктор Джифорд.
В десет часа на другата сутрин доктор Джифорд, придружен от старшата сестра, отново влезе в стаята при Марго.
— Добро утро.
— Добро утро, докторе. — Погледът й издаваше нетърпение. — Говорихте ли с Франк Тимънс?
— Да. Искам да съм сигурен, че добре съм ви разбрал. Значи вашият разказ за опита на съдия Станфорд да ви въвлече в някакъв заговор е лъжа?
— Пълна лъжа. Казах го само защото исках да отмъстя на брат си. Но сега вече всичко е наред. Аз съм готова да се върна у дома.
— Франк Тимънс може да докаже, че вие сте Джулия Станфорд?
— Абсолютно.
Доктор Джифорд се обърна към сестрата и кимна. Тя даде знак на някого да дойде. В стаята влезе висок, строен негър.
Той погледна Марго и каза:
— Аз съм Франк Тимънс. С какво мога да ви бъда полезен?
Този човек й беше напълно непознат.
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Модното ревю вървеше добре. Манекенките се носеха грациозно по подиума и всеки следващ модел получаваше все по-възторжени аплодисменти. Залата беше препълнена. Всички места бяха заети, а най-отзад имаше и правостоящи.
Зад кулисите настъпи някаква суматоха и Кендъл се обърна да види какво става. Двама униформени полицаи си пробиваха път към нея.
Сърцето на Кендъл започна да думка лудо.
— Вие ли сте Кендъл Станфорд Рено? — попита единият полицай.
— Да.
— Арестувам ви за убийството на Марта Райън.
— Не! — изпищя тя. — Не беше нарочно! Беше злополука! Моля ви! Моля ви! Моля ви…!
Събуди се ужасена, цялото й тяло трепереше.
Този кошмар се повтаряше отново и отново. „Не мога да продължавам така, помисли си Кендъл. Не мога! Трябва да направя нещо“.
Изпитваше отчаяна нужда да говори с Марк. Той доста неохотно се бе върнал в Ню Йорк.
— Имам работа, мила. Не искат да ми дават повече отпуска.
— Разбирам, Марк. След няколко дни се връщам и аз. Трябва да подготвям следващото ревю.
Днес следобед Кендъл заминаваше за Ню Йорк, но преди това й се искаше да свърши още нещо. Разговорът й с Уди я разтревожи много. „Той прехвърля проблемите си върху Пеги“.
Кендъл намери Пеги на верандата.
— Добро утро — поздрави Кендъл.
— Добро утро.
— Искам да поговоря с теб — Кендъл седна точно срещу нея.
— Да?
Не знаеше как да започне.
— Говорих с У ди. Не е никак добре. Според него… според него ти го снабдяваш с хероин.
— Той ли ти каза?