Выбрать главу

— Искам веднага да се видя с доктора! — развълнувано обяви Марго.

— Знам. Имате уговорена среща с него в…

— Казах, сега. Веднага!

Сестрата погледна за миг изражението на Марго:

— Успокойте се. Ще ви го доведа.

Десет минути по-късно доктор Франц Джифорд влезе в стаята при Марго.

— Искали сте да ме видите?

— Да. — Тя се усмихна извинително. — Боя се, че се опитах да изиграя глупава малка игричка, докторе.

— Така ли?

— Да. Много ми е неудобно да си го призная. Разбирате ли, истината е, че много се разстроих от една постъпка на моя брат, Тайлър, и затова исках да го накажа. Но сега си давам сметка, че постъпих неправилно. Вече не съм разстроена и желая да се върна у дома в Роуз Хил.

— Прослушах записа на разговора с вас тази сутрин. Казвате, че името ви е Марго Поснър и изпращането ви тук е нарочно изфабрикувано от…

Марго са разсмя:

— Това беше голяма щуротия от моя страна. Казах го само за да ядосам Тайлър. Не. Аз съм Джулия Станфорд.

Той я погледна:

— Можете ли да го докажете?

Точно този момент очакваше Марго.

— О, да! — заяви тя победоносно. — Самият Тайлър го доказа. Той нае частен детектив на име Франк Тимънс, който сравни моите отпечатъци с отпечатъците, които бях оставила за шофьорската книжка, когато бях по-млада. Те са еднакви. Няма никакво съмнение.

— Детектив Франк Тимънс казвате?

— Точно така. Работи към кабинета на областния прокурор тук, в Чикаго.

Той се загледа за момент в нея:

— Значи сте сигурна в това? Че не сте Марго Поснър, а сте Джулия Станфорд?

— Абсолютно.

— И този частен детектив, Франк Тимънс, можел да го докаже?

— Той вече го направи — усмихна се тя. — Трябва само да се обадите в кабинета на областния прокурор и да го намерите.

— Добре. Ще го направя — кимна доктор Джифорд.

В десет часа на другата сутрин доктор Джифорд, придружен от старшата сестра, отново влезе в стаята при Марго.

— Добро утро.

— Добро утро, докторе. — Погледът й издаваше нетърпение. — Говорихте ли с Франк Тимънс?

— Да. Искам да съм сигурен, че добре съм ви разбрал. Значи вашият разказ за опита на съдия Станфорд да ви въвлече в някакъв заговор е лъжа?

— Пълна лъжа. Казах го само защото исках да отмъстя на брат си. Но сега вече всичко е наред. Аз съм готова да се върна у дома.

— Франк Тимънс може да докаже, че вие сте Джулия Станфорд?

— Абсолютно.

Доктор Джифорд се обърна към сестрата и кимна. Тя даде знак на някого да дойде. В стаята влезе висок, строен негър.

Той погледна Марго и каза:

— Аз съм Франк Тимънс. С какво мога да ви бъда полезен?

Този човек й беше напълно непознат.

ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Модното ревю вървеше добре. Манекенките се носеха грациозно по подиума и всеки следващ модел получаваше все по-възторжени аплодисменти. Залата беше препълнена. Всички места бяха заети, а най-отзад имаше и правостоящи.

Зад кулисите настъпи някаква суматоха и Кендъл се обърна да види какво става. Двама униформени полицаи си пробиваха път към нея.

Сърцето на Кендъл започна да думка лудо.

— Вие ли сте Кендъл Станфорд Рено? — попита единият полицай.

— Да.

— Арестувам ви за убийството на Марта Райън.

— Не! — изпищя тя. — Не беше нарочно! Беше злополука! Моля ви! Моля ви! Моля ви…!

Събуди се ужасена, цялото й тяло трепереше.

Този кошмар се повтаряше отново и отново. „Не мога да продължавам така, помисли си Кендъл. Не мога! Трябва да направя нещо“.

Изпитваше отчаяна нужда да говори с Марк. Той доста неохотно се бе върнал в Ню Йорк.

— Имам работа, мила. Не искат да ми дават повече отпуска.

— Разбирам, Марк. След няколко дни се връщам и аз. Трябва да подготвям следващото ревю.

Днес следобед Кендъл заминаваше за Ню Йорк, но преди това й се искаше да свърши още нещо. Разговорът й с Уди я разтревожи много. „Той прехвърля проблемите си върху Пеги“.

Кендъл намери Пеги на верандата.

— Добро утро — поздрави Кендъл.

— Добро утро.

— Искам да поговоря с теб — Кендъл седна точно срещу нея.

— Да?

Не знаеше как да започне.

— Говорих с У ди. Не е никак добре. Според него… според него ти го снабдяваш с хероин.

— Той ли ти каза?