— Да.
Настъпи дълга пауза.
— Всъщност това е истина.
Кендъл се втренчи в нея невярващо:
— Какво? Не… не разбирам. Нали ми каза, че се опитваш да го откажеш от наркотиците? Защо тогава искаш да го държиш зависим от тях?
— Значи наистина нищо не разбираш, а? — Тонът й стана рязък и злобен. — Живееш си в свой собствен, проклет малък свят. Е, добре, нека тогава да ти кажа нещо, госпожо прочута Моделиерке! Бях сервитьорка, когато забременях от Уди. Никога не съм и очаквала Удроу Станфорд да се ожени за мен. Знаеш ли обаче защо го направи? За да покаже, че е по-добър от баща си. Е, добре, Уди наистина се ожени за мен. Само че всички се отнасяха с мен като с парцал. Когато моят брат, Хуп, пристигна за сватбата ни, те се държаха с него като с някаква измет.
— Пеги…
— Ще ти кажа истината. Останах като втрещена, когато брат ти поиска да се ожени за мен. Та аз дори не знаех дали детето е негово. Можех да му стана добра съпруга, но никой не ми даде тая възможност. За тях аз все още бях сервитьорката. Не, не пометнах, ами направих аборт. Мислех си, че Уди сигурно ще се разведе с мен, но той не го направи. За пред хората аз бях символът на неговата демократичност и свободомислие. Е, добре, нека тогава да ти кажа нещо, госпожичке. Писна ми вече! Аз не съм по-лоша нито от теб, нито от когото и да било друг.
Всяка дума беше като плесница за Кендъл.
— Някога изобщо обичала ли си Уди?
Пеги сви рамене.
— Беше хубав и забавен, но после му се случи онова лошо падане на мача по поло и оттогава всичко се промени. В болницата му даваха наркотици, като си мислеха, че щом излезе, ще ги спре. Една нощ, когато имаше силни болки, аз му казах: „Имам един малък специалитет за теб“. И после всеки път щом имаше болки, аз му давах от неговия специалитет. Така много скоро той започна да изпитва нужда от него, независимо дали го болеше, или не. Моят брат е пласьор на наркотици и аз без проблеми му намирах хероин. Принуждавах Уди да ми се моли за него. Понякога му казвах, че съм го свършила, само за да го видя как се поти и плаче — о, да, как отчаяно се нуждаеше господин Удроу от мен в такива моменти! Тогава вече не беше толкова велик и толкова могъщ! Аз го подмамвах да ме удари, след което той започваше да се чувства ужасно заради стореното и се връщаше на колене при мен с какви ли не подаръци. Ясно ли ти е сега — когато Уди не взима наркотици, аз съм нищо. Когато обаче зависи от тях, аз държа цялата власт в ръцете си. Той може и да е Станфорд, а аз може да съм била само една сервитьорка, но той зависи изцяло от мен.
Кендъл се бе втренчила ужасена в нея.
— Да, брат ти наистина се опитваше да престане. Щом положението му ставаше много тежко, неговите приятели го отвеждаха в лечебен център, а аз го посещавах, за да гледам как великият Станфорд се гърчеше в адски мъки. И след всяко излизане оттам аз го очаквах с моя малък специалитет. Това беше времето на отплатата.
Кендъл усещаше, че дъхът й направо е секнал и тя едва успяваше да си поеме въздух.
— Ти си чудовище — изрече бавно тя. — Искам да се махаш оттук.
— Нямаш проблеми! С нетърпение чакам да се махна от това място. — Тя се ухили. — Естествено, няма да си тръгна без нищо. Колко ми се полага по брачния договор?
— Колкото и да ти се полага — отвърна Кендъл, — все ще ти е много. А сега се махай.
— Разбира се. — После добави с важен тон. — Ще кажа на моя адвокат да се свърже с вашия.
— Тя наистина ли ме напуска?
— Да.
— Това означава…
— Знам какво означава, Уди. Нали ще си наложиш да се справиш?
Той погледна сестра си и се усмихна:
— Да, струва ми се. Да. Ще си наложа.
— Сигурна съм, че ще успееш.
Той пое дълбоко въздух.
— Благодаря ти, Кендъл. Аз самият никога нямаше да имам куража да се отърва от нея.
Тя се усмихна:
— Че за какво тогава са сестрите?
Същия следобед Кендъл замина за Ню Йорк. Модното ревю трябваше да се проведе след седмица.
Облеклото е най-големият и сигурен бизнес в Ню Йорк. Един добър и преуспяващ моден дизайнер може да има влияние върху икономиката по целия свят. Приумиците на такъв дизайнер оказват широко въздействие върху всички — като се започне от памукоберачите в Индия, мине се през шотландските тъкачи, та се стигне до копринените буби в Китай и Япония. Такава приумица оказва влияние върху цялата памучна и копринена промишленост. Дона Каран, Калвин Клайн и Ралф Лоран са фактори от първостепенно икономическо значение, а ето че и Кендъл вече се бе наредила сред тази категория. Носеха се слухове, че от Съвета на модните дизайнери в Америка щели да я номинират за моделиерка на годината — най-престижната награда за един създател на облекло.