Животът на Кендъл Станфорд Рено бе изпълнен с делови ангажименти. През септември оглеждаше големи количества разнообразни платове, през октомври подбираше необходимите й за новите модели. Декември и януари бяха посветени на създаването на нови стилове и модели, февруари — на тяхното усъвършенстване. През април вече беше готова да покаже есенната си колекция.
Седалището на „Кендъл Станфорд Дизайнс“ бе разположено на Седмо Авеню 550 в една сграда с „Бил Блас“ и „Оскар де ла Рента“. Следващото й ревю щеше да се проведе в Брайън Парк Тент — зала за хиляда души.
В офиса Надин посрещна Кендъл с добра новина. Всички билети за ревюто бяха изкупени!
— Благодаря ти — разсеяно отвърна тя.
Мислите й витаеха надалеч.
— Между другото, има едно писмо със знак „Спешно“ на бюрото ви. Току-що го донесе куриер.
Тези думи направо разтърсиха Кендъл. Приближи се до бюрото и погледна плика. Обратният адрес гласеше: „Асоциация за защита на дивите животни, Парк Авеню 3000, Ню Йорк“. Дълго време остана вторачена в него. Парк Авеню 3000 не съществуваше.
Кендъл отвори писмото с треперещи пръсти:
„Уважаема госпожо Рено,
Моят швейцарски банкер ме уведоми, че все още не е получил единия милион, който ви беше поискан от нашата асоциация. Във връзка с просрочването на вашия дълг трябва да ви уведомя, че нашите нужди нараснаха на 5 милиона долара. Ако изплатите тази сума, ви давам обещание повече да не ви притесняваме. Имате петнадесет дни на разположение, за да внесете парите на нашата сметка. Ако не го направите, със съжаление ще трябва да се обърна към съответните власти.“
Подпис липсваше.
Кендъл стоеше ужасена и го препрочиташе отново и отново. „Пет милиона долара! Това е невъзможно, мислеше тя. Никога не мога да намеря тези пари за такъв кратък срок. Каква глупачка излязох!“
Същата вечер вкъщи Кендъл показа писмото на Марк.
— Пет милиона долара! — избухна той. — Това е абсурдно! За кого те мислят тези?
— Те добре знаят коя съм — напомни му Кендъл. — Тъкмо това е проблемът. Налага се по най-бързия начин да намеря пари. Но как?
— Не знам… Предполагам, от банката ще ти дадат заем срещу наследството, но никак не ми харесва мисълта да…
— Марк, става дума за моя живот. За нашия живот. Ще ида да проверя дали мога да получа такъв заем.
Джордж Мериуедър, вицепрезидент на Ню Йорк Юнион Банк, отговаряше за заемите. Малко над четиридесетте, той се бе издигнал до този пост от обикновен касиер. Беше много амбициозен човек. „Един ден ще бъда в борда на директорите, чертаеше бъдещето си той, а след това… Кой знае?“ Мислите му бяха прекъснати от секретарката.
— Госпожа Кендъл Станфорд е тук и желае да говори с вас.
Усети лека тръпка на задоволство. Като известна дизайнерка тя винаги е била сред добрите клиенти на банката, но сега беше и една от най-богатите жени в света. Години наред се опитваше да привлече сметката на Хари Станфорд, но без успех. Сега обаче…
— Поканете я при мен — разпореди Мериуедър.
При влизането на Кендъл в кабинета той се изправи и я посрещна с усмивка и сърдечно ръкостискане:
— Много се радвам да ви видя. Заповядайте, седнете. Кафе или нещо по-силно?
— Не, благодаря — отвърна Кендъл.
— Искам да ви поднеса съболезнованията си за смъртта на вашия баща. — Гласът му прозвуча подобаващо печално.
— Благодаря.
— С какво мога да ви бъда полезен? — Знаеше отговора. Щеше да му повери своя милиард, за да го вложи…
— Искам да взема заем.
Той примигна:
— Моля?
— Трябват ми пет милиона долара.
Мисълта му заработи трескаво: „Според вестниците нейният дял от наследството е над един милиард долара. Даже и да махнем данъците…“ Той се усмихна:
— Да, да, не мисля, че ще има някакъв проблем. Винаги сте били една от най-предпочитаните ни клиентки, сама знаете. Каква гаранция мислите да предложите?
— Аз съм наследница на имуществото на баща ми според неговото завещание.
Той кимна.
— Да. Четох за това.
— Искам да заема парите срещу моя дял от наследството.
— Разбирам. Легализирано ли е вече завещанието на баща ви?
— Не, но ще стане много скоро.
— Чудесно. — Той се приведе напред. — Ние, естествено, ще трябва да видим копие от завещанието.
— Да — с готовност откликна Кендъл. — Ще го уредя.
— И ще трябва да знаем точната сума на вашия дял от наследството.
— Не зная каква е точната сума.
— Вижте, нали разбирате, банковите закони са много стриктни. Легализацията вероятно ще отнеме известно време. Защо не дойдете след легализиране на завещанието, тогава с най-голямо удоволствие ще…