Тя седеше срещу Стив с бледо и изтерзано лице. Седеше като вцепенена и нямаше сили да започне. Стив й напомни:
— Казахте, че искате да направите някакво самопризнание.
— Да… убих човек. — Тя започна да плаче. — Беше злополука, но… аз избягах. — По лицето й беше изписана невъобразима мъка. — Избягах… и я оставих там.
— Успокойте се — подкани я Стив. — Започнете всичко отначало.
Тя започна да разказва.
Половин час по-късно Стив гледаше втренчено през прозореца и премисляше току-що чутото.
— И вие искате да отидете в полицията?
— Да. Тъкмо това трябваше да сторя още в самото начало. Вече… вече не ме интересува какво ще правят с мен.
— Тъй като се предавате доброволно, а освен това е било злополука, мисля, че съдът ще бъде снизходителен — разсъждаваше замислено Стив.
Тя се опитваше да се овладее.
— Просто искам веднъж завинаги това да свърши.
— Вашият съпруг?
Вдигна глава и го погледна в очите:
— Какво за него?
— Изнудването е незаконно деяние. Разполагате с номера на банковата сметка в Швейцария, на която сте изпращали исканите пари. Достатъчно е само да заведете дело и…
— Не! — прекъсна го ожесточено тя. — Не желая да имам повече нищо общо с него. Оставете го да си живее живота. Аз искам да оправя моя.
— Както кажете — кимна Стив. — Ще ви заведа до полицейското управление. Не е изключено да се наложи да прекарате нощта зад решетките, но аз много бързо ще ви измъкна оттам под гаранция.
Кендъл се усмихна тъжно:
— Сега ще имам възможност да направя нещо, което никога досега не съм правила.
— И какво е то?
— Да скицирам модел за рокля на райета.
Същата вечер, когато се върна у дома, Стив разказа на Джулия случката с Кендъл. Джулия беше потресена:
— Собственият й съпруг я е шантажирал, за да й измъква пари? — Потресението на Джулия нямаше граници. — Но това е ужасяващо. — След малко добави: — Мисля си колко е прекрасно, че си посветил живота си да помагаш на хора в беда.
Стив я гледаше и си мислеше: „Всъщност в беда съм аз“.
Стив Слоун се събуди от аромата на прясно сварено кафе и пържен бекон. Надигна се стреснато в леглото. „Да не би днес да е дошла икономката?“ Беше й съобщил да не идва. Наметна халата, обу чехлите и забърза надолу към кухнята.
Там Джулия приготвяше закуската. При влизането му вдигна глава.
— Добро утро — поздрави весело тя. — Как предпочиташ яйцата?
— Хм… бъркани.
— Добре. Бърканите яйца с бекон са моят специалитет. Всъщност това е единственият ми специалитет. Вече ти казах, че съм ужасен готвач.
Стив се усмихна.
— На теб не ти и трябва да готвиш. Ако искаш, можеш да си наемеш няколкостотин майстори-готвачи.
— Наистина ли ще получа толкова много пари, Стив?
— Наистина. Твоят дял от наследството ще възлезе на повече от един милиард долара.
— Един милиард…? Не мога да повярвам! — с мъка преглътна тя.
— Вярно е.
— На света няма толкова много пари, Стив.
— Е, баща ти притежаваше почти целия свят.
— Не… не знам просто какво да кажа.
— Тогава позволи аз да кажа нещо?
— Разбира се.
— Яйцата изгоряха.
— О! Съжалявам. — Тя бързо ги свали от печката. — Ще направя още един тиган.
— Не се притеснявай. Изгорелият бекон е достатъчен.
Тя се засмя.
— Съжалявам.
Стив отиде до шкафа и извади кутия овесени ядки.
— Какво ще кажеш за една хубава студена закуска?
— Идеално — съгласи се Джулия.
Той сипа по малко ядки в две купички, извади млякото от хладилника и двамата седнаха на масата в кухнята.
— Нямаш ли си човек, който да ти готви? — полюбопитства Джулия.
— Искаш да кажеш дали нямам жена до себе си?
Тя се изчерви.
— Нещо такова.
— Не. Две години имах връзка с една жена, но не се получи нищо.
— Съжалявам.
— А ти? — не пропусна случая Стив.
Тя се сети за Хенри Уесън.
— Мисля, че не.
— Значи не си сигурна? — погледна я озадачено той.
— Трудно ми е да го обясня. Единият от нас иска брак — каза тя тактично, — а другият не иска.
— Разбирам. Когато всичко тук свърши, ще се върнеш ли в Канзас?
— Честно казано, не знам. Толкова странно се чувствам тук. Мама толкова често ми говореше за Бостън. Тя е била родена тук и много обичаше този град. В известен смисъл за мен това е завръщане у дома. Съжалявам, че не познавах баща си.
„По-добре, че не си го познавала“, помисли си Стив.
— Ти познаваше ли го?
— Не. Той контактуваше само със Саймън Фицджералд.
Останаха да си говорят повече от час — между тях много бързо се създадоха приятелски отношения. Стив я осведоми за всичко, което се бе случило: за пристигането на непознатата, представила се за Джулия Станфорд, за празния гроб, за изчезването на Дмитри Камински.