— Просто невероятно! — недоумяваше Джулия. — Кой би могъл да стои зад всичко това?
— Не знам, но се опитвам да открия — увери я Стив. — Междувременно тук ще си в безопасност. В пълна безопасност.
— Аз наистина се чувствам сигурно тук. Благодаря ти — усмихна се тя.
Той понечи да каже нещо, но спря. Погледна часовника си.
— Най-добре ще е да се обличам и да тръгвам към службата. Днес трябва да свърша много неща.
Стив се срещна с Фицджералд.
— Някакви резултати? — осведоми се Фицджералд.
— Всичко е пълна мъгла — поклати глава Стив. — Не знам кой е подготвил цялата работа, но този човек е направо гений. Опитвам се да издиря Дмитри Камински. Отлетял е от Корсика за Париж, после за Австралия. Говорих с полицията в Сидни. Останаха изумени от новината, че Камински е в тяхната страна. Пуснато е нареждане от Интерпол и те отдавна го издирват. Според мен Хари Станфорд сам си подписа смъртната присъда, когато се обади тук да иска промени в завещанието си. Някой е решил да го спре. Единственият свидетел на онова, което се е случило на яхтата, е Дмитри Камински. Когато го открия, ще научим много повече неща.
— Чудя се дали да не се обадим и на нашата полиция за тая работа? — предложи Фицджералд.
Стив поклати глава.
— Разполагаме само с косвени улики, Саймън. Единственото доказуемо престъпление е изравянето на трупа, но дори и за него не знаем кой е извършителят.
— А детективът, който удостовери идентичността на отпечатъците?
— Франк Тимънс. Три пъти му оставях съобщение. Ако не ми се обади до шест довечера, направо ще отлетя за Чикаго. Струва ми се сериозно замесен в цялата работа.
— Какво според теб е трябвало да стане с дела от наследството на мнимата дъщеря?
— Подозирам, че който и да стои в дъното на цялата работа, той я е принудил да му прехвърли своя дял. После сигурно е използвал фалшив документ за попечителство, за да прикрие нещата. Убеден съм обаче, че става дума за човек от семейството… Веднага изключвам Кендъл от заподозрените. — Той разказа на Фицджералд за срещата си с нея. — Ако тя стои зад тази работа, нямаше да дойде да прави самопризнания или поне не точно в този момент. Щеше да изчака, докато наследството се узакони, за да си получи парите. Що се отнася до нейния съпруг, спокойно можем да изключим и Марк. Той е просто дребен изнудвач. Не е в състояние да замисли такава голяма игра.
— А другите?
— Съдия Станфорд. Говорих с мой приятел от Чикагската асоциация на юристите. Всички имали много високо мнение за Станфорд. Всъщност той съвсем наскоро бил назначен за върховен съдия. Има и още нещо в негова полза: съдия Станфорд пръв заподозря предишната Джулия в измама, освен това тъкмо той настояваше за ДНК-теста. Съмнявам се да направи подобно нещо. Уди обаче е интересна фигура в случая. Абсолютно съм сигурен, че взима наркотици, а това е доста скъп навик. Направих проучване и за съпругата му Пеги. Тя обаче не е толкова умна да скрои такъв заговор. Но се носят слухове за брат й — занимавал се с тъмни дела. Сега ще проверя как стоят нещата.
Стив повика секретарката по вътрешния телефон:
— Моля те, свържи ме с лейтенант Майкъл Кенеди от бостънската полиция.
След няколко минути тя се обади:
— Лейтенант Кенеди е на първа линия.
Стив вдигна телефона.
— Лейтенант. Благодаря ви, че се отзовахте. Аз съм Стив Слоун от „Ренкуист, Ренкуист и Фицджералд“. Опитваме се да открием местонахождението на един роднина по случая с наследството на Хари Станфорд.
— Господин Слоун, ще се радвам, ако мога да ви бъда полезен.
— Бихте ли се допитали, моля, до полицията на Ню Йорк Сити дали нямат някакво досие за брата на госпожа Удроу Станфорд. Името му е Хун Малкович. Работи в хлебарница в Бронкс.
— Няма проблеми. Ще ви се обадя.
— Благодаря.
След като се наобядва, Саймън Фицджералд се отби в кабинета на Стив.
— Как върви разследването? — попита той.
— Прекалено бавно, за да съм доволен. Който и да е замислил цялата работа, доста добре си е покрил следите.
— Как я кара Джулия?
— Прекрасно — усмихна се Стив.
Нещо в тона накара Саймън Фицджералд да се вгледа по-внимателно в лицето му.
— Тя е много привлекателна млада дама.
— Знам — откликна замечтано Стив. — Знам.
Час по-късно се обадиха от Австралия.
— Господин Слоун?
— Да.
— Тук е главен инспектор Макферсън от Сидни.