— Тя не работи тук. Да не би да е пациентка?
— Ами… не знам. Възможно е.
Пазачът още веднъж изгледа Стив, после се протегна към друго чекмедже и извади разпечатка от принтер. Започна да я преглежда и някъде към средата спря:
— Поснър. Марго.
— Точно така. — Остана изненадан. — Пациентка ли е тук?
— Ъ-ха. Вие роднина ли сте?
— Не…
— Тогава се боя, че не е възможно да я видите.
— На всяка цена трябва да я видя — настоя Стив. — Много е важно.
— Съжалявам. Такива са разпорежданията. Ако нямате предварително разрешение от началството, не можете да посетите никой от пациентите.
— Кой отговаря за това?
— Аз.
— Имах предвид, кой е шеф на болницата.
— Доктор Кингсли.
— Искам да се срещна с него.
— Добре. — Пазачът взе телефона и набра някакъв номер. — Доктор Кингсли, обажда се Джоу от главния вход. Тук е дошъл един господин, който иска да се види с вас. — Погледна към Стив. — Името ви?
— Стив Слоун. Адвокат съм.
— Стив Слоун. Адвокат… добре. — Затвори телефона и каза на Стив. — Ще пратят човек да ви заведе до неговия кабинет.
Пет минути по-късно Стив бе въведен в кабинета на доктор Гари Кингсли — мъж под петдесетте, но доста по-възрастен на вид и състарен.
— С какво мога да ви бъда полезен, господин Слоун?
— Искам да видя една ваша пациентка тук. Марго Поснър.
— А, да. Интересен случай. Вие роднина ли сте й?
— Не, но разследвам убийство и е изключително важно да разговарям с нея. Мисля, че тя може да се окаже ключът към загадката.
— Съжалявам. Няма как да ви помогна.
— Трябва да намерите начин — не се предаваше Стив. — Това е…
— Господин Слоун, не съм в състояние да ви помогна, даже да искам.
— Защо?
— Защото Марго Поснър е затворена в изолатор. Нахвърля се върху всеки, който се приближи към нея. Тази сутрин се опита да убие една сестра и двама лекари.
— Какво?
— Тя непрекъснато сменя самоличността си, крещи за брат си Тайлър и за екипажа на своята яхта. Единственият начин да я укротим е да я държим упоена с големи дози успокоителни.
— О, Боже — възкликна Стив. — Имате ли представа кога евентуално ще излезе от това състояние?
Доктор Кингсли поклати глава.
— Държим я под непрекъснато наблюдение. Вероятно след известно време тя ще се успокои и ще променим начина на лечение. Дотогава…
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
В шест часа сутринта пристанищна патрулна лодка кръстосваше по река Чарлс и единият от полицаите на борда забеляза предмет, който се носеше напред по водата.
— Плаващ предмет отдясно на носа! — извика той. — Прилича на дънер. Да го извадим, преди да се е забил някъде.
Дънерът обаче се оказа труп, а още по-изумителното беше, че ставаше дума за балсамиран труп. Полицаят се вторачи в него:
— Как, по дяволите, се е озовал този балсамиран труп в река Чарлс?
Лейтенант Майкъл Кенеди разговаряше със следователя по смъртните случаи:
— Сигурен ли сте?
— Абсолютно — отговори следователят. — Това е Хари Станфорд. Самият аз го балсамирах. По-късно получихме нареждане за ексхумация, но когато извадихме ковчега… Вижте, ние още тогава уведомихме и полицията.
— Кой е искал тялото да бъде ексхумирано?
— Семейството. Уредиха процедурата чрез техния адвокат, Саймън Фицджералд.
— Налага се да разговарям с господин Фицджералд.
Връщайки се от Чикаго, Стив се запъти директно към кабинета на Саймън Фицджералд.
— Изглеждаш унил — констатира Фицджералд.
— Не унил, а направо смазан. Всичко пропада, Саймън. Имахме три евентуални следи: Дмитри Камински, Франк Тимънс и Марго Поснър. Е, да, но Камински е мъртъв, Тимънс не е същият човек, а Марго Поснър е затворена в лудница. Не разполагаме с нищо, което да…
По вътрешния телефон се чу гласът на секретарката:
— Извинете. Лейтенант Кенеди е тук и иска да се види с вас, господин Фицджералд.
— Нека влезе.
Майкъл Кенеди беше смръщен и грубоват човек, но очите му бяха виждали всичко.
— Господин Фицджералд?
— Да. Това е моят сътрудник Стив Слоун. Струва ми се, двамата сте разговаряли по телефона. Седнете. С какво мога да ви бъда полезен?
— Току-що намерихме тялото на Хари Станфорд.
— Какво? Къде?
— Плуваше по река Чарлс. Нали вие сте наредили тялото да бъде ексхумирано?
— Да.
— Мога ли да попитам защо?
Фицджералд му обясни. Тогава Кенеди попита:
— И нямате представа кой се е представил като детектив Тимънс?
— Не. Аз говорих с Тимънс — намеси се Стив. — Той също няма представа.