Кенеди въздъхна.
— Да, работата става все по-любопитна.
— Къде е тялото на Хари Станфорд в момента? — попита Стив.
— Засега го пазят в моргата. Надявам се да не изчезне пак.
— И аз се надявам същото — каза Стив. — Ще накараме Пери Уингър да направи ДНК-тест на Джулия.
Стив се обади на Тайлър да му съобщи, че са намерили тялото на баща му. Тайлър се владееше безупречно.
— Та това е ужасно! — изумено възкликна той. — Кой би могъл да направи подобно нещо?
— Тъкмо това се опитваме да открием и ние — поясни Стив.
Всъщност Тайлър беше бесен. „Тоя некадърен идиот, Бейкър! Ще ми плати за това. Трябва веднага да уредя всичко, преди да съм изтървал цялата работа“.
— Господин Слоун, навярно знаете, че ме назначиха за върховен съдия на друг окръг. Имам страшно много дела и е наложително да се връщам там. Просто не мога да отлагам повече. Ще ви бъда много задължен, ако успеете да уредите нещо, за да приключим накрая с легализацията на завещанието.
— Ще се обадя още тази сутрин да проверя как вървят нещата — обеща Стив. — Би трябвало да приключим до три дни.
— Ще бъде чудесно, ако стане така. Дръжте ме в течение на нещата, моля ви.
— Да, господин съдия.
Стив седеше в кабинета си и за кой ли път премисляше събитията от последните няколко седмици. Спомни си разговора с главен инспектор Макферсън. „Намерихме тялото преди малко. Беше с отрязани пръсти и простреляно на няколко места“.
„Чакай, съобрази Стив. Има нещо, което инспекторът не ми каза“.
Вдигна телефона и се свърза с Австралия.
Гласът от другата страна на линията каза:
— Тук е главен инспектор Макферсън.
— Да, инспекторе. Обажда се Стив Слоун. Забравих да ви питам. Намерихте ли някакви документи у Дмитри Камински?… Да, разбирам… чудесно… Благодаря ви много.
Стив едва остави слушалката и по вътрешния телефон се чу гласът на секретарката:
— Лейтенант Кенеди очаква да говори с вас на втора линия.
Стив натисна бутона.
— Лейтенант, съжалявам, че ви накарах да чакате. Имах трансокеански разговор.
— От полицейското управление в Ню Йорк ми дадоха някои интересни сведения за Хуп Малкович. Изглежда доста съмнителна личност.
Стив взе химикалка.
— Слушам ви.
— Според полицията хлебарницата, в която той работи, е просто параван на верига за наркотици. — Лейтенантът направи пауза. — Малкович навярно е само пласьор. Но е умен. Още не са успели да го пипнат за нищо.
— Друго? — попита Стив.
— Полицията смята, че цялата далавера се върти от френската мафия и връзката минава през Марсилия. Ако науча още нещо, ще ви се обадя.
— Благодаря ви, лейтенант. Тази информация ще бъде много полезна.
Стив затвори телефона и тръгна към вратата на кабинета си.
Прибра се у дома, изпълнен с приятно очакване.
— Джулия? — извика той.
Не се чу никакъв отговор. Обзе го тревога.
— Джулия!
„Отвлекли са я или са я убили“, помисли си той и усети внезапно чувство на страх.
Джулия се появи на горната площадка на стълбището.
— Стив?
Той си пое дълбоко въздух:
— Помислих… — Беше пребледнял.
— Добре ли си?
— Да.
Тя слезе надолу по стълбите.
— Добре ли се развиха нещата в Чикаго?
Той поклати глава:
— Уви, не. — Разказа й какво се беше случило. — Завещанието ще се гледа в четвъртък. Остават само три дни. Който и да стои зад целия план, той или тя, дотогава трябва да се отърве от теб, иначе замисълът няма да успее.
Тя преглътна.
— Разбирам. Имаш ли представа кой би могъл да е?
— Всъщност… — Телефонът иззвъня. — Извинявай. — Стив вдигна слушалката. — Ало?
— Обажда се доктор Тикнър от Флорида. Съжалявам, че не ви се обадих по-рано, но бях в командировка.
— Доктор Тикнър. Благодаря ви, че се отзовахте на молбата ми. Нашата фирма урежда наследството на Станфорд.
— С какво мога да ви бъда полезен?
— Обаждам се във връзка с Удроу Станфорд. Струва ми се, той е ваш пациент.
— Да.
— Има ли проблем с наркотиците, докторе?
— Господин Слоун, нямам правото да обсъждам когото и да било от моите пациенти.
— Разбирам. Не ви питам просто от любопитство. Много е важно да…
— Боя се, че не бих могъл…
— Но нали все пак вие сте го изпратили в клиниката „Харбър Груп“ в Джупитър, така ли е?
Настъпи дълго колебание.
— Да. Този факт го има отбелязан и в картона му.
— Благодаря ви, докторе. Това е всичко, което исках да зная.
Стив затвори телефона и за момент остана неподвижен.
— Невероятно!
— Кое? — попита Джулия.
— Седни да ти кажа…