Половин час по-късно Стив беше в колата си на път за Роуз Хил. Най-сетне всичко си дойде на мястото. „Той е гениален. За малко да успее. И все още може да успее, ако се случи нещо на Джулия“, мислеше Стив.
В Роуз Хил вратата му отвори Кларк.
— Добър вечер, господин Слоун.
— Добър вечер, Кларк. Съдия Станфорд тук ли е?
— В библиотеката. Ще му кажа, че сте тук.
— Благодаря. — Той погледна към Кларк, който се отдалечи.
Минута по-късно икономът се върна.
— Съдия Станфорд ще ви приеме веднага.
— Благодаря.
Стив влезе в библиотеката.
Тайлър седеше пред една шахматна дъска със съсредоточено изражение. При влизането на Стив вдигна глава.
— Искали сте да ме видите?
— Да. Стигнах до извода, че младата жена, която дойде при вас преди няколко дни, е истинската Джулия. Другата Джулия е измамница.
— Не е възможно.
— Страхувам се, че е самата истина, и аз открих кой стои зад всичко това.
За миг настъпи мълчание. После Тайлър бавно попита:
— Открили сте значи?
— Да. Ще останете направо изумен. Това е вашият брат Уди.
Тайлър гледаше смаяно Стив.
— Искате да кажете, че Уди е виновен за всичко, което става?
— Точно така.
— Не… не мога да повярвам.
— Нито пък аз, но всичко съвпада. Говорих с неговия лекар в Хоуб Саунд. Знаете ли, че брат ви взима наркотици?
— Само… само подозирах.
— Наркотиците са скъпи. Уди не работи. Има нужда от пари и очевидно се е опитвал да се добере до по-голям дял от наследството. Той е наел мнимата Джулия, но когато поискахте ДНК-тест, той се е паникьосал и е измъкнал тялото на баща ви от ковчега, за да предотврати подобна процедура. Тъкмо това всъщност ме накара да се усъмня. Подозирам също, че е изпращал човек в Канзас Сити да убие истинската Джулия. Знаете ли, че Пеги има брат, който се движи в бандитски среди? Но докато Джулия е жива и има налице две Джулии, неговият план няма да мине.
— Сигурен ли сте във всичко това?
— Абсолютно. Има и още нещо, господин съдия.
— Да?
— Не допускам баща ви да е паднал от яхтата. Според мен Уди е наел човек да го убие. Може и братът на Пеги да е уредил това. Доколкото разбрах, той е във връзка с марсилската мафия. Те съвсем спокойно са могли да платят на някого от екипажа да свърши тази работа. Довечера отлитам за Италия, за да разговарям с капитана на яхтата.
Тайлър слушаше много съсредоточено.
— Чудесна идея — одобрително кимна той. „Капитан Вакаро не знае нищо“.
— Ще се опитам да се върна до четвъртък за разглеждането на завещанието.
— Ами истинската Джулия…? Сигурен ли сте, че тя е в безопасност? — попита Тайлър.
— О, да — отвърна Стив. — Тя е там, където никой не би се сетил да я търси. В моя дом.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
„Боговете са на моя страна“.
Не можеше да повярва на късмета си. Просто невероятен шанс. Последно представление. Стив Слоун остави Джулия право в ръцете му. „Хал Бейкър е некадърен глупак, мислеше Тайлър. Този път сам ще се оправя с Джулия“.
Той вдигна глава, когато Кларк влезе в библиотеката.
— Извинете, господин Станфорд. Търсят ви на телефона.
— Тайлър? — беше Кийт Пърси.
— Да, Кийт.
— Исках само да те осведомя какво разбрах за Марго Поснър.
— Да?
— Доктор Джифорд току-що ми се обади. Жената е луда. Държала се толкова ужасно, че се наложило да я заключат в килията за най-бесните.
Тайлър изпита дълбоко чувство на облекчение.
— Съжалявам да чуя това.
— Както и да е, исках само да те успокоя, че тя вече не представлява опасност за теб и за твоето семейство.
— Много съм ти благодарен — каза Тайлър.
И наистина му беше благодарен.
Тайлър отиде в стаята си и набра номера на Лий. Телефонът дълго звъня, преди Лий да го вдигне.
— Ало? — Тайлър чуваше някакви гласове около него. — Лий?
— Кой се обажда?
— Аз съм, Тайлър.
— А, да. Тайлър.
Чуваше звънтене на чаши.
— Гости ли имаш, Лий?
— Ъ-хъ. Искаш ли дойдеш при нас?
Тайлър се почуди кой ли му беше на гости.
— С удоволствие, ако имах възможност. Обаждам ти се да ти кажа да се приготвиш за онова пътешествие.
Лий се разсмя:
— Искаш да кажеш за екскурзията до Сен Тропе на онази прекрасна, голяма, бяла яхта?
— Точно така.
— Разбира се. Готов съм по всяко време — каза той подигравателно.
— Лий, говоря сериозно.
— О, хайде стига, Тайлър. Съдиите нямат яхти. Сега трябва да те оставя. Моите гости ме викат.
— Чакай малко! — извика Тайлър отчаяно. — Знаеш ли кой съм аз?
— Разбира се, ти си…
— Аз съм Тайлър Станфорд. Моят баща беше Хари Станфорд.
Настъпи момент на мълчание.