— А какво ще стане с яхтата, със самолета, с къщите? — поинтересува се Кендъл.
— Съжалявам — отвърна Паркър. — Всичко ще бъде разпродадено, за да се плати поне част от дълга.
Тайлър седеше вцепенен. През живота си дори не беше сънувал такъв кошмар. Вече не беше Тайлър Станфорд, мултимилиардерът. Беше просто един съдия.
Целият разтреперан, Тайлър се изправи.
— Аз… аз не знам какво да кажа. Ако няма нищо друго… — Налагаше се бързо да стигне до аерогарата да посрещне Лий и да се опита да му обясни какво се бе случило.
— Има още нещо — обади се Стив.
Той се обърна.
— Да?
Стив кимна към един човек до вратата. Той я отвори и вътре влезе Хал Бейкър.
— Здрасти, господин съдия.
Внезапният проблясък дойде, когато Уди спомена пред Стив, че пази картата с отпечатъците.
— Бих искал да я видя — помоли Стив.
— Защо? — Уди го гледаше озадачено. — На нея са само отпечатъците от двете ръце на жената и те съвпадат. Всички се уверихме в това.
— Но нали така нареченият Франк Тимънс е взел отпечатъците?
— Да.
— Следователно, ако той е пипал картата, неговите отпечатъци също са там.
Предположението на Стив се оказа вярно. Отпечатъците на Хал Бейкър бяха по цялата карта и компютърът ги идентифицира за по-малко от тридесет минути. Стив се обади на областния прокурор в Чикаго. Издадоха съдебно разпореждане и двама детективи веднага се появиха пред дома на Хал Бейкър.
Намериха го в двора — играеше на топка с Били.
— Господин Бейкър?
— Да.
Детективите се легитимираха.
— Областният прокурор иска да разговаря с вас.
— Не. Не мога. — В гласа му прозвуча възмущение.
— Мога ли да попитам защо? — осведоми се единият детектив.
— Не виждате ли защо? Играя на топка със сина си!
Областният прокурор се бе запознал с делото на Хал Бейкър. Погледна мъжа пред себе си:
— Доколкото разбирам, вие сте човек, който изключително държи на семейството си.
— Точно така — отвърна гордо Хал Бейкър. — Именно семейството е основният смисъл на цялата ни държава. Ако всяко семейство можеше да…
— Господин Бейкър — той се приведе напред, — вие сте работили със съдия Станфорд.
— Не познавам никакъв съдия Станфорд.
— Нека тогава опресня паметта ви. Той ви е освободил под гаранция. Използвал ви е да се представите за един частен детектив на име Франк Тимънс, а освен това имаме основания да смятаме, че е поискал от вас да убиете Джулия Станфорд.
— Не знам за какво говорите.
— Говоря за присъда от десет до двадесет години затвор. Аз лично ще настоявам за двадесет.
Хал Бейкър пребледня.
— Не можете да направите това! Нали моята съпруга и децата ще…
— Точно така. От друга страна обаче — натърти областният прокурор, — ако се съгласите да свидетелствате против съучастника си, съм готов да ви помогна да се измъкнете много по-леко.
Хал Бейкър беше започнал да се поти.
— Какво… какво трябва да направя?
— Кажете ми…
Сега, в заседателната зала на „Ренкуист, Ренкуист и Фицджералд“, Хал Бейкър погледна Тайлър и попита:
— Как си, господин съдия?
Уди обърна глава и възкликна:
— Хей! Та това е Франк Тимънс!
Стив каза на Тайлър:
— Това е човекът, когото сте накарали да се вмъкне в нашия офис за копие от завещанието на баща ви, да изкопае трупа на баща ви и да убие Джулия Станфорд.
На Тайлър му трябваше цяла минута, докато намери сили да проговори.
— Вие сте луд! Той е углавен престъпник с присъда. Никой няма да зачете неговата дума пред моята!
— И не е нужно някой да зачита неговата дума — възрази Стив. — Виждали ли сте този човек преди?
— Разбира се. Той беше съден при мен.
— Как е името му?
— Името му е… — Тайлър усети уловката. — Исках да кажа… той сигурно има много псевдоними.
— Когато го съдихте във вашата съдебна зала, името му беше Хал Бейкър.
— Точно… точно така.
— Но когато е дошъл в Бостън, сте го представили за Франк Тимънс.
Тайлър се заплете.
— Ами аз… аз…
— Освободили сте го под ваше попечителство и сте го използвали да се опита да докаже, че Марго Поснър е истинската Джулия.
— Не! Нямам нищо общо с това. Никога преди не съм срещал тази жена, докато тя не се появи тук.
Стив се обърна към лейтенант Кенеди:
— Чухте ли добре това, лейтенант?
— Да.
Стив пак погледна Тайлър.
— Направихме проверка и за Марго Поснър. Тя също е била съдена във вашата съдебна зала и освободена под ваше попечителство. Тази сутрин областният прокурор на Чикаго издаде съдебно разпореждане за проверка на вашия банков сейф. Преди малко се обади да ми съобщи, че са открили документ, който прехвърля на ваше име дела от наследството на Джулия Станфорд. Документът е подписан пет дни преди пристигането на самозваната Джулия Станфорд в Бостън.