Младата жена се извърна, за да не гледа предизвикателната му голота. Задъхана, успя само да прошепне:
— Ще настинеш, ако облечеш тези мокри дрехи.
— Взел съм си чисти и сухи.
— Тогава защо не ги облечеш?
— Днес за пръв път изпитвам хлад — отвърна той. — Нима ще ме принудиш да се облека, когато тук сме сами двамата, а ти вече познаваш тялото ми, и с дрехи, и без дрехи?
Думите му отговаряха на истината и щеше да бъде глупаво от нейна страна да настоява повече да се облече.
— Хм, да, така е — смутолеви тя.
Селиг гръмогласно се засмя. В смеха му пролича лукаво задоволство. Още не бе млъкнал и ръцете му вече се плъзгаха по гърдите й и притискаха снагата й към мокрото му тяло. Тя само ахна, докато вихърът на страстта помете всичките й други чувства.
— От какво се страхуваш, малка датчанке? — прошепна той в ухото й. — От това, което ме караш да изпитвам, или от това, което аз те карам да изпитваш?
„И от двете!“ — този вик отекна в мозъка й, но вече не можеше да говори. Лявата му ръка остана на гърдите й, а дясната се плъзна по корема и слабините й и се пъхна между бедрата й въпреки гънките на ризата и робата. Устните му погалиха шията й и бавно се насочиха към нейните…
На отсрещния бряг Ройс се отдръпна от пейката и постави пръст пред устните на жена си, за да я накара да запази тишина. Устните на Кристен останаха затворени, но само се разтеглиха в игрива усмивка.
— Добре, че забелязахме коня му — прошепна Ройс, докато предпазливо отстъпваха назад към двата коня сред дърветата. — Не мисля, че брат ти би се зарадвал много от нашата компания в миг като този…
— Искаш да кажеш…
— Ясно ти е какво исках да кажа.
— Значи си бил прав. Той не е способен дори да намрази тази жена, която му причини такива страдания…
Раздразненият тон на Кристен го разсмя.
— Като че ли не е със собствената си съпруга.
— Не би го повярвал, дори ако знаеше какво ми разказа Торолф днес. Не можеш да се досетиш какво е станало в замъка му и как е реагирал Селиг след свадата. Брат ми наистина понякога не знае какво върши.
— Е, в този момент бих рекъл, че много добре знае какво върши.
На другия край на езерото Брена гледаше с усмивка, докато Гарик мърмореше, че заради тези лекомислени и ненаситни младоженци не може да се изкъпе и да се разхлади. Ройс и Кристен се бяха отбили до селото край Уиндхърст, преди да тръгнат към езерото с намерение да поплуват, а Брена и Гарик идваха направо от замъка. Двете семейни двойки се бяха приближили към езерото от различни посоки, затова не се бяха срещнали. Но и четиримата бяха забелязали отдалеч коня на Селиг.
Гарик подаде ръка на жена си, за да й помогне да се качи на седлото, и я попита учудено:
— Не мислиш ли, че все пак той скоро ще свърши и ще е по-добре да го изчакаме?
— Ако прилича на теб, мили…
— Е, вече няма значение. И да не си започнала пак с твоето „Нали ти казвах…“ Бих предпочел точно сега да не се убеждавам, че той харесва жена си повече, отколкото ни показва на нас.
Брена само се засмя.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА
Изпотен от кошмарния сън, Селиг се събуди, изправи се в леглото и Ерика потръпна, Напоследък той често се стряскаше насън, но ужасяващите видения за пръв път се бяха запечатали така ярко в паметта му. Дори усещаше болка в тила, като че ли току-що го бяха ударили.
— Какво ти е? — сънено го запита Ерика.
— Най-после си припомних къде съм виждал лорд Дъруин.
— Кого?
Той отметна завивките и стана от леглото.
— Трябва непременно да поговоря с всички от моето семейство — изрече той.
Очите й се разшириха от изненада.
— Но сега, посред нощ.
Селиг вече обличаше дрехите си.
— Това не може да се отлага.
Младата жена го изгледа с присвити очи.
— Не е нужно да се извиняваш, когато искаш да напуснеш това легло. Така че върви.
Селиг се спря. Не можеше да не реагира на язвителния тон и на острите думи на съпругата си. Отлично знаеше какво й се върти в главата.
— Ти си най-недоверчивата жена, която съм срещал през живота си.
— Имам много сериозни основания да съм недоверчива, след като ми се налага да живея с мъж като теб.
— Не, това не те оправдава. Обратно на твоето мнение, скъпа моя, аз нямам навика да лъжа хората. Можеш да ми вярваш, когато ти казвам, че не се интересувам от Лида и никога няма да посегна към нея, освен да й посоча вратата. Можеш също да ми вярваш, когато ти казвам, че съм познавал толкова много жени през живота си, че сега дори не помня имената им. Тогава защо ще те лъжа, че съм бил с още една жена след толкова много любовници в миналото?