Ройс присмехулно изкриви устни въпреки сериозността на положението.
— Съмнявам се, че ще имаш тази възможност. Алфред ще настоява той сам да се заеме със случая. Но можеш да бъдеш сигурен, че Дъруин ще увисне на бесилката, ако се докаже, че е виновен.
— Но, Ройс, забрави ли, че аз едва не загинах тогава. И никога няма да забравя ужасната болка в главата, която със седмици бях принуден да понасям. Искам удовлетворение, като предизвикам на дуел виновника за това престъпление.
— Да, същото желае и баща ти, и майка ти, и жена ми. Ти, приятелю, може да постъпиш така, както би постъпил всеки истински викинг. Но не забравяй, че сега се намираш в Уесекс и крал Алфред държи да се спазват законите му, затова по-добре ще бъде да се срещнеш с него. В края на краищата това ужасно престъпление е било замислено срещу неговите пратеници.
Селиг промърмори нещо, подобно на съгласие, и Ройс реши да го приеме като потвърждение на предложението му, затова продължи:
— А сега да се заемем със срещата между теб и краля. Аз зная къде е понастоящем кралският двор. Всъщност Алфред възнамеряваше да ни посети отново, след като се върне от замъка си в Чипънхейм, но мисля, че не е необходимо да чакаме толкова дълго. Ще изпратя вестоносец при него.
Селиг кимна. Вече бе започнал да се успокоява. Но все пак се ядосваше, че Ройс не одобри плана му да намери лорд Дъруин и да се разправи с него. О, защо не успя да се досети по-рано, още когато видя Дъруин сред непознатите мъже в двора на Уиндхърст? Но от онзи мъчителен период на живота му в паметта му бе останал само споменът за болката и споменът за първата му среща с Ерика. Младият викинг страстно желаеше и този спомен да изчезне. Ройс се спря до вратата, обърна се и каза:
— За засега най-добре ще бъде да не предприемаш нищо. Крал Алфред ще се погрижи всичко да се уреди колкото е възможно по-бързо, макар че невинаги действа така бързо, както бихме искали. Не е сигурно, но може би утре сутринта ще бъде тук и веднага ще иска да те види.
— Отлично.
— А сега върви да поспиш. Аз също ще си легна, след като изпратя вестоносеца.
Ерика търпеливо изслуша разговора им, макар че не разбра нито дума. Причината за това бе, че Ройс и Селиг разговаряха само на келтски. Младата жена реши, че тъй като Селиг явно все още не бе научил англо-саксонски, не е зле тя да научи келтски. Още повече, че с лекота усвояваше чуждите езици.
— Ще тръгваме ли? — попита тя.
Селиг се сепна, изненадан, че тя все още е там.
— Не, ще останем, за да изчакаме пристигането на краля.
Ерика изненадано повдигна вежди.
— Нима смяташ да се намесиш в работите на краля?
Чак сега Селиг се досети, че все още не й бе казал защо бяха дошли в Уиндхърст посред нощ. Той й бе благодарен, че тя не проявяваше прекалено любопитство, за разлика от майка му и сестра му.
— Ще останем тук следващите няколко дни — каза той и се ухили, като огледа стаята, в която бяха живели преди да се оженят. — Къде предпочиташ да спиш, на пода или на леглото?
— Никак не е забавно — намръщи се тя.
— Ще ти се стори забавно, ако се любим на пода.
— Искаш да кажеш, че ще се любим на разсъмване? — рязко запита Ерика.
Младият мъж отново се ухили.
— Всъщност, защо да чакаме чак до сутринта…
Ерика ахна.
— Но ти не можеш… нали вече два пъти… — не успя да довърши думите си, защото той се засмя и тръгна към нея.
— Мисля, скъпа моя — чувствената усмивка отново се появи на устните му, — че много малко познаваш собствения си съпруг.
И той й даде възможност да го опознае и то по най-приятния начин.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТА И ВТОРА
Вестоносецът от Уиндхърст донесе съобщение от крал Алфред, че кралят ще пристигне в замъка късно следобед. Ройс оседла коня си, за да го посрещне извън замъка. Искаше да разговаря насаме с краля преди срещата му със Селиг. Явно кралят придаваше голямо значение на тази среща щом бе потеглил толкова бързо към Уиндхърст, придружен от малобройна свита.
— Надявам се, че следващото ми посещение няма да бъде по толкова неприятен повод — започна Алфред.
— Роднините на съпругата ми се грижат да не скучаем — пошегува се Ройс.
Кралят се усмихна, за да покаже, че е оценил шегата му и продължи:
— Твоят зет отправя много тежко обвинение. Разбира се, ще трябва да го повтори в присъствието на лорд Дъруин.
— А какво ще стане, ако лорд Дъруин не се признае за виновен?
— Той все още не знае за обвинението — призна кралят. — Не исках да събуждам подозренията му, преди да съм изяснил случая. Затова той не е с мен сега, а ще пристигне по-късно с останалата част от свитата ми. Мисля, че ще бъде по-добре да го изненадаме, за да няма възможност да измисли някакво оправдание. Нека братът на сестра ти се появи внезапно, когато повикаме лорд Дъруин да обясни действията си.