— Селиг ще се съгласи с радост, но може да го предизвика на двубой.
— Не, ти не бива да допускаш да се стига дотам.
Ройс очакваше кралят да реагира по този начин. Но беше невъзможно да попречиш на един викинг да си отмъсти — знаеше го от собствен опит.
Алфред смяташе, че този въпрос е уреден, и продължи по-нататък.
— Опитах се да си обясня защо лорд Дъруин би постъпил така. Той мрази датчаните, разбира се, не по-малко от теб. Те убиха единствения му син. Но не мисля, че това е единствената причина.
— Съгласен съм — отвърна Ройс — Това нападение е било насочено не толкова срещу датчаните, колкото срещу теб, или по-точно срещу твоя план за укрепване на мира.
— Точно така — съгласи се Алфред. — И ако си припомниш целта на моя план, ще откриеш истинската причина за намесата на Дъруин.
Ройс се намръщи.
— Знаеш ли нещо, което аз не знам?
— Да. Една от девойките, които искахме да предложим за съпруга на някой от благородниците в свитата на датския крал, девойка с богата зестра, бе сгодена за сина на Дъруин, Едред щеше да се омъжи за нея, ако не бяха го убили.
— Лорд Дъруин не те познава така добре, както познаваше братята ти и затова предполага, че ти ще предпочетеш да запазиш мира, вместо да се погрижиш за един от лордовете си.
— Той греши, като смята, че непременно ще настоявам за женитбата на тази девойка с някой от датските благородници и ще предпочета да водя открита битка с някой от моите васали като него. Но как да запазим мира? Не, той ще трябва да ми обясни постъпката си. Та нали има и други знатни девойки с богати зестри, които бихме могли да предложим на датчаните? Но той е предпочел да действа на своя глава и да прибегне до убийство — ако допуснем, че шуреят ти не се е припознал.
— Да, ако шуреят ми не се е припознал.
Алфред въздъхна.
— Страхувам се, че той не греши и това е най-неприятното задължение, което трябва да изпълня. Мога само да предполагам, че е тръгнал със свитата ми и ще има възможност да види новите пратеници, които ще потеглят към двора на датския крал. Навярно ще се опита да нападне и тях. Съобщиха ми, че той е взел много бойци със себе си, но аз не съм ги виждал.
— Колко са?
— Сигурно са достатъчно, за да нападнат малобройните пратеници и да не оставят нито един жив свидетел. Те няма да се движат с нас, но ще бъдат наблизо. Не съм предполагал, че имам толкова коварен враг сред приближените си.
— Но как си могъл да знаеш?
— Това не ме извинява — тъжно отвърна кралят. — Трябваше да очаквам, че след като датчаните избиха досега стотици от нашите хора, ще има много противници на мира като лорд Дъруин. Но сега ще узнаем истината. Той ще пристигне тук най-късно утре по обяд. Всъщност едва ли цялата ми свита ще дойде дотогава. Не мога да си представя как съпругата ти е могла да стигне толкова бързо до Източна Англия. На моята свита щеше да й бъде необходимо много повече време.
С тази забележка на краля разговорът им приключи и през останалата част от деня не споменаха нищо повече по този неприятен въпрос, защото отложиха уточняването на подробностите за по-късно, когато крал Алфред се срещне със Селиг. Мъдрият крал не повтори пред Селиг, че наказанието на лорд Дъруин трябва да бъде определено само от него, краля, ако се докаже вината на лорда, а само добави:
— Ако не докажеш обвинението си, аз няма да имам правото да го накажа. В такъв случай не възразявам, ако го предизвикаш на двубой.
Думите на краля напълно удовлетворяваха желанието на Селиг.
Докато мъжете обсъждаха предстоящите събития, Кристен се зае е подготовката за предстоящото гостуване на кралската свита. Ерика й предложи помощта си, тъй като тук, в Уиндхърст, нямаше никакви задължения. Но предложението й, макар и да бе продиктувано от най-добри намерения да бъде в помощ на зълва си, се оказа грешка, защото по време на приготовленията Ерика за пръв път се опита да поговори със сестрата на Селиг откакто бяха напуснали Уиндхърст. Много малко време й бе нужно, за да установи, че тук всъщност нищо не се бе променило.
Ерика намери дрехите, които Кристен й бе дала — не от грижа за нея, разбира се, а от желание да не изпадне Селиг в неудобство заради дрипавата си съпруга. Ерика никога не беше глезена от семейството на съпруга си. Кристен се държеше с неприязън към нея, но все пак не толкова враждебно както останалите жени в замъка.