— Винаги. Намираме, че са много полезни и никой не може да ги открие.
— Но как сте успели да я изкопаете толкова бързо? Вашият господар пристигна едва тази сутрин.
— Започнахме да я копаем миналата седмица, когато спряхме тук, а лорд Дъруин отиде да се види с краля. Тогава нямаше време да я довършим.
— Е, сега я довършихте. Значи където и да отидете, вие отвличате хора?
Той поклати глава.
— Използваме тези ями, когато е наложително някой от нас да се укрива. Невъзможно е да се разбере, че в тях се крие някой дори и посред бял ден.
— Аха, значи под предводителството на вашия господар можете да бъдете не само убийци, но и крадци — подигравателно отбеляза Ерика. — Сега разбирам защо тези ями наистина са ви много необходими.
Язвителната й забележка вбеси мъжа и той подвикна към един от другарите си:
— Запуши й устата!
Преди да успее да извика, те й запушиха устата с някаква кърпа и здраво я завързаха на тила й. След това я събориха на земята и така омотаха с едно въже, че коленете й се опираха до гърдите. Не беше необходимо да завързват ръцете й, защото въжето многократно се увиваше около тях. Само вързаха китките й отзад на гърба, за да й причинят още по-голямо страдание. Навярно така постъпваха и с другите си жертви. Проклети страхливци!
Спуснаха я в ямата и поставиха дъската отгоре. Вътре настъпи непрогледен мрак. Едва-едва можеше да диша и зъзнеше от студ. Кой би помислил, че в това малко пространство може да бъде толкова студено? Или може би просто кръвта й се е вледенила от страх?
Докога ще я държат в тази дупка? Ако Селиг наистина е предизвикал лорд Дъруин, навярно двубоят ще се състои много скоро. Отвлякоха я, за да го принудят да се откаже. Но той едва ли ще отстъпи. Той не й отмъсти за страданията си, но сега ще потърси възмездие от лорд Дъруин. Знаеше, че ще го стори още когато й разказа за лорд Дъруин. Какво би направил мъж, който не обичаше жена си? Първо ще се погрижи за честта си, а едва след това щеше започне да търси жена си, но тя едва ли ще остане жива дотогава.
Страхуваше се, че когато Селиг тръгне да я търси, тя вече ще е мъртва. Нямаше нужда да я убиват. Просто ще я оставят да изгние в тази яма. Тази дупка ще бъде нейният гроб.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА
— Какво искаш да кажеш с това, че не можеш да я откриеш? — попита Селиг и се отдръпна от стената, на която се бе опрял и наблюдаваше лорд Дъруин, който седеше в другия край на залата. Младият викинг предвкусваше наслаждението от предстоящия двубой. Този мъж щеше да живее само още един час. — Къде я търси?
— Навсякъде — отвърна Тургайз.
На лицето му бе изписана тревога и Селиг почувства как в него се надига паника.
— Къде беше ти, по дяволите! — извика той. — Нали си нейната сянка? Бях убеден, че винаги знаеш къде е тя, дори и когато аз не знам!
— Тя не ми каза, че ще излиза от стаята си. Не съм я виждал през цялата сутрин.
Виковете на Селиг привлякоха вниманието на Ройс и Кристен. Кристен се приближи към брат си.
— Не си ли я виждал, откакто си слязъл долу? — попита тя брат си.
Селиг поклати глава.
— Аз я видях за малко в двора на замъка — продължи Кристен и се обърна към Тургайз. Провери ли в замъка на Селиг? Може да е отишла там.
— Не би напуснала сама Уиндхърст — настоя гигантът. — Не е толкова глупава.
— Ако тя е била… много разстроена… може да не е била предпазлива — колебливо каза Кристен.
— Защо да е била разстроена? — изръмжа Тургайз.
— Тя винаги е разстроена за нещо — намеси се Селиг. — Защо и днес да не е. — Той се обърна към Ройс. — Ще изпратиш ли някой да провери дали не е в моя замък? Не мога да се подготвя за двубоя с Дъруин, ако не съм сигурен, че тя е в безопасност.
— Ако я открият там, искаш ли да я доведат в Уиндхърст?
— Ако е излязла по-рано, може би не знае, че аз ще се бия с лорд Дъруин. Нека й кажат за двубоя, а тя ще реши дали да се върне тук. Не искам да я принуждавам да присъства на тази кървава сцена…
— За бога, престани да се преструваш — засмя се Ройс — Много добре знаеш, че тя ще дойде.
Кристен се размърда неспокойно. Отвори уста да каже защо Ерика би могла да бъде разстроена, както и да признае вината си за това, но не успя. Един от слугите повика съпруга й и той се отправи към него. Когато Ройс се върна, изглеждаше ужасен и дишаше развълнувано, затова Кристен реши да не му казва нищо.
— Какво ти съобщиха? — попита Селиг, когато видя как всички наоколо помръкнаха.
— Съобщението беше за теб, но едва ли ще ти хареса — отвърна Ройс.