— Казвай.
— Трябва да заявиш, че си сбъркал и да оттеглиш обвиненията си срещу лорд Дъруин, иначе никога няма да видиш жена си отново. Кралят не трябва да знае за това, ако искаш тя да остане жива.
Селиг сграбчи слугата за яката.
— Кой ти предаде това съобщение?
Ройс трябваше да повтори въпроса на саксонски и после да преведе отговора на уплашения слуга.
— Пусни този нещастник — обърна се той към шурея си. — Той не знае нищо. Някакъв непознат се приближил към него зад гърба му, прошепнал му съобщението и се скрил в тълпата. Когато слугата се обърнал, видял че наоколо има много мъже и той не е могъл да разбере кой от тях е говорил с него.
— Но аз знам кой е изпратил това съобщение — изрече Селиг и се отправи към лорд Дъруин със свирепо изражение на лицето.
Ройс се втурна след него и го сграбчи за ръката, но Селиг го блъсна настрани. Дъруин видя приближаващия се викинг и скочи на крака, но не успя да се спаси. Побеснелият Селиг го повали и го сграбчи за гърлото. Петима мъже едва успяха да го отдръпнат от лорда.
Гарик се спусна към сина си и го дръпна рязко назад, когато Селиг отново се нахвърли върху Дъруин.
— Да не си полудял? — изкрещя Гарик. — Какво толкова е станало, че не можеш да дочакаш двубоя?
— Той е отвлякъл Ерика — гневно извика Селиг. — Заплашва ме, че ще я убие, ако не оттегля предизвикателството си и обявя, че съм го обвинил по погрешка.
— Но той не е напускал замъка — напомни му Гарик.
— Не я е отвлякъл сам. Има достатъчно хора за тази цел.
В този момент Дъруин, който вече бе успял да се съвземе, извика злобно:
— В какво ме обвинява сега този варварин?
Селиг не го разбра, но Гарик владееше езика им и се обърна към него.
— Трябваше да се биеш със сина ми. Ти вече призна вината си, като си отвлякъл жена му, за да го накараш да оттегли обвиненията си. И ако той наистина се откаже от двубоя с теб, то ще трябва да се биеш с мен.
Дъруин гледаше с нарастващ ужас крал Алфред, който се бе приближил и явно бе чул последните думи.
— Това е лъжа! — изкрещя той. — Всичко е лъжа! Ако някой е отвлякъл жената на този викинг, то аз нямам вина за това!
В този миг Ройс избута Селиг настрани и му прошепна:
— Нищо няма да постигнеш по този начин. Този негодник ще се кълне до смърт, че е невинен. Не можеш да го накараш да признае. Трябваше да затворим вратите на замъка. Хората му са успели да избягат от замъка и ще изпълнят заплахата му.
Селиг се втурна към вратата, макар че Ройс се опита да го спре. Излязоха на двора и видяха, че Тургайз вече бе оседлал своя кон и коня на Селиг и го очаква пред вратата на замъка.
— Поне има един да мисли разумно — изрече Ройс. — Вие тръгвайте. Аз ще събера хората си и ще им наредя да започнат да претърсват околността.
Който и да беше човекът на Дъруин, той не можеше да напусне Уиндхърст, тъй като Тургайз бе залостил вратите на замъка. Сега Селиг трябваше да се опита да открие колкото се може по-бързо Ерика и да я освободи.
Той се качи на коня и понечи да тръгне, но се обърна към Тургайз и изрече:
— Благодаря ти.
— Ти беше прекалено развълнуван, за да се досетиш да затвориш вратата на замъка — отвърна гигантът. — Каза ли ти лордът къде е тя?
— Не — горчиво отвърна Селиг. — Знам само, че хората му имат лагер някъде наблизо. Ройс събира бойците си, за да претърсят местността. Който открие лагера пръв, ще съобщи на останалите.
— Предпочитам да действам сам — заяви Тургайз и се качи на коня си.
— Тогава аз идвам с теб.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТА
Лагерът се виждаше отдалеч. Хората на лорд Дъруин не бяха се постарали да го прикрият, въпреки че гората бе наблизо и лесно можеха да натрупат клони и храсти. Както можеше да се очаква, лагерът беше разположен на запад от Уиндхърст, покрай пътя, от който бе пристигнала свитата на краля заедно с войниците на лорд Дъруин.
Тургайз пръв го видя и веднага пришпори коня си. Селиг, който бе като бесен, че не бе успял да опази Ерика, побърза да го настигне. За нещастие откритата местност не им позволяваше да се прикрият и хората на Дъруин ги забелязаха отдалече и се приготвиха за бой. Те бяха само двама срещу двадесетте бойци. Хората на Дъруин бяха сигурни, че ще се справят с тях, въпреки исполинския ръст на Тургайз и внушителната фигура на Селиг, затова ги атакуваха, без да се замислят.
За двамата викинги това бе битка на живот и смърт. Всеки техен удар трябваше да бъде смъртоносен, ако искаха да оцелеят. Селиг не искаше да убие всички хора на Дъруин, за да остане поне един жив свидетел. Той се бе опитал да открие Ерика в лагера, но не успя да се огледа добре в разгара на ожесточената битка. Все още мислеха, че тя е скрита някъде там.