— Остави поне един жив, за да ни каже къде са я скрили — извика Селиг към Тургайз, който ожесточено въртеше страховитата си секира във всички посоки.
— Ти ще се погрижиш за това — извика гигантът в отговор. — Аз няма да пощадя никого.
Селиг успя да повали с един удар двама от последните трима войници, които се биеха с него. Третият разбра, че е останал сам, и ужасено хукна да бяга.
— Кажи ми къде е жената и ще ти подаря живота — обеща му Селиг.
Младежът не разбра нито дума, но се спъна в боздугана на един от труповете на другарите си и падна по очи. Младият викинг бързо се приближи към него, за да го хване и разпита, но войникът не помръдваше. Селиг го обърна по гръб и видя дълбока рана на челото му. Той бе мъртъв.
Викингът погледна към Тургайз, но гигантът вече се бе справил с противниците си и избърсваше огромната си секира в един от труповете. Селиг се огледа наоколо. Сърцето му заби тревожно и учестено, но от Ерика нямаше и следа. Не се виждаше дори и каруца, в която биха скрили пленницата си.
Той въздъхна отчаяно и започна да проверява дали все пак някой не бе останал жив. Извика на Тургайз да му помогне. Но не след дълго разбра, че всичко е напразно, и се отпусна отчаяно на колене. Гърдите му се изпълниха с гняв и мъка. Твърде много омраза, твърде много страст и твърде много страх. Всичко, което изпитваше към тази жена, бе прекалено силно, и сега вече знаеше защо, но вероятно вече беше прекалено късно.
— Какво са направили с теб? — извика той към небесата.
Ерика го чу. На няколко пъти се бе опитала да извика и да се освободи от въжетата. По цялото й тяло пъплеха някакви буболечки и от гърлото й едва излизаха хриптящи звуци. Събра последните си сили и отново се опита да извика. Но слабите звуци не можеха да проникнат през дъската и тревата, с които похитителите й бяха покрили ямата. Селиг беше съвсем близо до нея, но не можеше да я чуе.
— Хайде — каза Тургайз и му помогна да се изправи. — Няма какво повече да правим тук.
— Къде да я търся? — горчиво промълви Селиг. — Бях толкова сигурен, че е някъде тук. Сега къде да я търсим?
— Лорд Дъруин едва ли ще ни каже, но той не е сам в Уиндхърст. Този, който предаде съобщението му, е все още в замъка и аз ще го накарам да проговори, дори и ако трябва да му разпоря гърлото — закани се Тургайз.
Те препуснаха обратно към Уиндхърст. Ройс ги пресрещна по средата на пътя.
— Открихме лагера им, но не я намерихме, защото не оставихме нито един жив, който да ни каже къде са я скрили — каза Селиг.
— А сега какво ще правим?
— Страхувам се, че едва ли ще я намерим. Някой трябва да ни каже къде са я скрили.
— Дъруин никога няма да каже — отсече Ройс. — Това е единственото, на което разчита, за да спаси кожата си.
— Но този, който предаде съобщението му, сигурно знае къде е тя — отвърна Селиг. — И този човек е все още в Уиндхърст. Тургайз смята да го накара да проговори.
— Ако Тургайз се изправи пред него, той навярно ще умре от страх — съвсем сериозно заяви Ройс.
Селиг преведе на Тургайз тези думи, но гигантът само изръмжа в отговор.
— Аз трябва да разбера къде е тя, каквото и да ми струва това — мрачно изрече младият викинг. — Моля те, Ройс, да останеш с мен, за да ми превеждаш. Може би вече щях да знам къде е Ерика, ако последният от хората на Дъруин ме бе разбрал, преди да издъхне — щях да го оставя жив, но той не разбираше езика ми. Вместо това той побягна, спъна се в един боздуган и загина случайно.
Когато тримата пристигнаха в Уиндхърст, дворът на замъка бе изпълнен с хора. От двете страни на лорд Дъруин стоеше по един от стражите. Когато Селиг се приближи към него, двамата пазачи извадиха мечовете си.
— Може би Алфред вече се е убедил във вината на Дъруин — каза Ройс. — Трябва да го оставиш той да реши съдбата му.
— Сега няма да се занимавам с него. Първо трябва да разбера къде са отвели Ерика. Но какво става тук?
Ройс нямаше представа и се озърна да потърси жена си. Видя Кристен и й извика.
— Намерихте ли я? — попита тя веднага, щом приближи към тях.
— Не, но какво става тук?
Алфред пожела да узнае кои са хората на Дъруин, но тъй като никой не призна, че е от тях, кралят заповяда всички благородници да преброят хората си и тези, които останат, да бъдат отделени от другите. Ако не са от свитата на нито един от благородниците, кралят ще поиска да докажат кои са и защо са тук.
— Колко време ще продължи всичко това?
— Току-що започна. Тези, които са преброени, са ето там! — Тя посочи с ръка към дъното на двора. — Бях започнала да преброявам нашите хора и да ги изпращам там. А сега, след като си вече тук, ще ми помогнеш.