— Може би няма да е необходимо — отвърна Ройс, докато се взираше в тълпата. Внезапно смушка Селиг и прошепна: — Погледни натам, виж онзи мъж с кожената наметка. Ако не греша, той беше с лорд Дъруин, когато той дойде тук миналата седмица. Почакай малко, може би ще мога да науча нещо от него.
Селиг се втренчи в непознатия и очите му се разшириха от изненада.
— Той носи моя меч на пояса си!
— Това е сигурно доказателство.
Те се насочиха към мъжа.
— Ще го разпитваш ли, или ще го убиеш? — запита Ройс.
— Можеш да му кажеш, че ще му пощадя живота, ако ми върне Ерика — отвърна младият викинг. — Няма да го убия, дори може да задържи меча ми.
Ройс се ухили.
— Кога разбра, че обичаш жена си?
— Само бог Один знае — въздъхна Селиг.
Огден беше обхванат от ужас, тъй като пазачите се приближаваха към него и всеки миг щяха да го отделят от останалите. Кралят лично посочваше всеки от хората си. Благородниците и дамите от свитата му също отделяха своите слуги и васали. Останалите едва ли щяха да имат завидна участ. Вече бяха заловили един крадец и стражата го бе отвела.
Страхът сковаваше мозъка му и Огден не можеше да измисли правдоподобно обяснение за присъствието си в замъка. Беше изпаднал в истинска беда. Тази проклета лейди Кристен бе предложила на краля всеки да докаже присъствието си и дори най-добрият лъжец не би могъл да се измъкне.
Тогава Огден видя викинга и Ройс и ужасът, който бе сковал сетивата му, прерасна в паника. Те се бяха насочили към него и той разбра, че това е краят. Щеше да умре, не, трябваше да довърши това, което бе започнал преди месец. Ако беше убил проклетия викинг, сега нямаше да се стигне дотук. Тогава не бе успял да убие този варварин заедно с останалите пратеници, но сега щеше да го стори.
Огден изчака Селиг да се приближи, извади светкавично меча от ножницата си и се нахвърли върху него. Щеше да бъде забавно да убие викинга със собствения му меч. Но Селиг извади меча си и отби удара на саксонеца. Огден се нахвърли отново, но мечът му винаги срещаше меча на викинга.
— Спри! — извика лорд Ройс. — Кажи къде е скрита жена му и той ще ти подари живота.
— Лъжеш! — изкрещя Огден и яростно замахна с меча. — Дори и той да не ме убие, кралят няма да ме пощади. Аз няма да избегна смъртта. Мислите ли, че ще ви кажа къде е проклетата датчанка? Никога няма да я намерите, макар че тя е буквално под носа ви. — Той се засмя зловещо миг преди мечът на Селиг да се стовари върху главата му.
Огден падна в безсъзнание. Ройс се наведе, взе меча му и го подаде на младия викинг.
— Това беше най-добрият изход — каза Ройс — Той беше решил да загине, без да каже къде е Ерика. Но ние ще го разпитаме, когато се съвземе, макар че се съмнявам, че ще ни каже нещо повече.
— Нещо повече ли? — запита Кристен.
Двамата с Тургайз бяха приближили към тях.
— Той каза, че никога няма да я намерим, макар че тя е буквално под носа ни. Може би това е ключът към загадката.
— Щом е казал, че е буквално под носа ни, това означава, че или е тук, в замъка, или някъде наблизо. Толкова наблизо, че дори може да се спънем в нея, без да я видим — замислено рече Кристен. — Но аз наредих на слугите да претърсят всяко кътче от замъка, дори и бъчвите за бира, навсякъде, където може да се скрие човек. Нямаше и следа от нея. Тя не е в замъка.
— Какво говори тя? — обърна се Тургайз към Селиг.
Селиг преведе думите й. Сестра му ги наблюдаваше с усмивка. Сега Ройс беше този, който не разбираше нищо от разговора, тъй като Селиг и Тургайз разговаряха на норвежки.
— Щом тя не е в замъка, трябва да претърсим близката околност — намеси се Кристен. — Къде беше техният лагер?
— Близко до гората.
— Тогава може би са намерили някоя пещера или друго скрито място.
— Или някоя яма — добави Тургайз.
Селиг си спомни за ямата в Гронууд и се намръщи.
— Ямата в Гронууд имаше стени и приличаше на колиба.
— Отначало беше само една дупка в земята — каза Тургайз и след това попита: — Има ли нещо подобно близо до замъка?
— Не знам — отвърна Селиг.
— Но може би те са изкопали яма — предположи Кристен.
Селиг и Тургайз я изгледаха недоверчиво и в следващия миг се втурнаха към конете си.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМА
Не беше толкова лесно да открият ямата. Отне им почти час, докато успеят да преместят телата на убитите, за да могат да претърсят всеки сантиметър наоколо. Тургайз я откри пръв и разчисти тревата, с която бе покрита. Селиг видя, че на дъното й лежи Ерика и се опита да я измъкне от дупката. Младата жена беше в безсъзнание и той се уплаши, че може би е мъртва. Ръката му едва достигаше до косата й. Ямата беше прекалено тясна и той не можеше да се спусне на дъното й. Накрая той се наведе, за да достигне раменете й, а Тургайз го хвана за крака и след това изтегли и двамата наведнъж.