Ерика се съвзе още щом я положиха на земята. Селиг сряза въжетата с кинжала си и я взе в прегръдките си.
— Благодаря на бога, че си добре! Добре ли си наистина? Ако са ти причинили болка, ще ги убия отново един по един. О, скъпа моя, толкова много те обичам! Никога досега не съм изпитвал такъв страх! И ако още веднъж излезеш сама от замъка, кълна се, че отново ще те окова във вериги.
Тургайз се изкашля.
— Може би ще ти отговори, ако махнеш кърпата от устата й.
Селиг се засмя. Чувстваше се почти замаян от облекчение и радост. Ерика отчаяно се опитваше да му каже нещо през кърпата.
Той преряза превръзката. Ръцете й все още бяха схванати, но тя дръпна кърпата и изкрещя:
— Помогни ми! Махни ги по-бързо!
— Какво да махна?
— Дрехите ми! Цялата съм в буболечки!
Селиг бързо свали дрехите й, но макар че не видя повече от две буболечки по нея, тя не спираше да търка кожата си. Той нежно я погали и се опита да я успокои.
— Косата ми! — извика Ерика.
Той внимателно прегледа всеки косъм, преди да й каже, че вече няма никакви насекоми в косата й.
Ерика се отпусна в прегръдките му и заплака, но този път от радост и облекчение. Внезапно Селиг осъзна, че тя е гола, а те не бяха сами. Обърна се към Тургайз, но гигантът бе седнал на земята с гръб към тях и чистеше дрехите на господарката си. Тургайз представляваше такава необичайна гледка, че Селиг едва се удържа да не се засмее. От днес Тургайз щеше да бъде негов приятел за цял живот.
Ерика се облече отново и се обърна към съпруга си:
— Нима си отказал да се биеш с Дъруин заради мен?
— Щях да го направя, но не се наложи.
— Той се нахвърли с голи ръце върху него — обади се Тургайз.
— И те не изпратиха някой да ме убие?
— Нямаха възможност да го сторят, тъй като Тургайз бе залостил вратите на крепостта и никой не можеше да се измъкне от замъка.
Ерика се приближи към гиганта и го прегърна.
— Винаги съм разчитала на теб, приятелю мой.
— Винаги. Мисля, че няма да се разсърдиш, ако сега си тръгна — каза Тургайз.
— Не.
Селиг се приближи и внимателно отдръпна жена си. Тя го изгледа въпросително.
— Трябва да се върнем в Уиндхърст — рече той.
Тургайз гръмогласно се засмя, а Селиг го изгледа кисело. След това потеглиха към замъка. Младият викинг настоя Ерика да язди заедно него и този път тя не възрази. Съмняваше се, че някога ще му възрази отново.
Цялото семейство на Селиг ги посрещна пред вратата на Уиндхърст. Дворът на замъка беше почти опустял. Ройс бе разпознал останалите от хората на лорд Дъруин. Някои от тях вече бяха оковани във вериги.
— Това ли е лорд Дъруин? — попита Ерика и посочи към него.
— Познаваш ли го?
— Той те видял с Алфред и ме попита кой си, но не ми се представи, а аз бях твърде разстроена, за да му обърна внимание.
Селиг се намръщи.
— Ще трябва да поговорим защо си била толкова разстроена и си постъпила толкова глупаво и необмислено.
— О, да, ще поговорим — съгласи се младата жена. — Но как успя да ме откриеш?
— Кристен се досети.
Ерика погледна зълва си и се усмихна. За пръв път Кристен също й се усмихна. Сякаш с тези усмивки се извиниха една на друга. Те все още не бяха приятелки, но може би щяха да станат.
— Върнахме се тук, за да ви успокоим, че Ерика не е пострадала, но сега трябва да се прибираме в нашия замък — заяви Селиг за всеобща изненада. — Едва не я загубих и ще се постарая да не я изпускам от погледа си. Вероятно за известно време няма да идваме в Уиндхърст. Аз също трябва да се съвзема от този мъчителен ден. Може би дори няма да излезем цяла седмица от стаята.
Селиг се беше ухилил безсрамно и Ерика се изчерви. Гарик и Ройс избухнаха в смях, а Брена закачливо се обади:
— Може би трябва да дойда и аз, за да се грижа за теб, докато се възстановиш.
— Не, мамо, по-добре остани тук, ако не искаш да полудея от прекалено много грижи.
Имаше още няколко солени шеги, от които бузите на Ерика станаха още по-червени. Накрая те се завърнаха в своя дом, където очакваха да намерят спокойствие и тишина. Но още щом влязоха заедно с Тургайз, Голда веднага се втурна към гиганта.
— Целият си покрит с мръсотия и кръв — сърдито започна тя. — Не можеш ли поне един път да се върнеш с чисти дрехи? Или нарочно искаш да ме дразниш?
Тургайз не каза нищо, но този път не само, че не й обърна гръб, а дори направи нещо повече. Закрачи тромаво към нея, повдигна я и я метна на рамо, без да обръща внимание на виковете й, и тръгна нагоре по стълбите към стаята си.