Накрая Велда го свали от каруцата, като не спираше да мърмори, че Алдрих няма да хареса Блайт като види подутите й от плач очи. Но девойката не мислеше за бъдещия си жених. Навярно никога повече нямаше да срещне този непознат, но знаеше, че ще го помни до края на живота си.
ГЛАВА ШЕСТА
Селиг се свести от дъжда. Капките се събираха по листата на храстите над главата му и се стичаха върху челото му. Но болката в тила бе толкова пронизваща, че той отново загуби съзнание.
Когато се събуди отново, слънцето щедро огряваше всичко наоколо и той притвори очи, заслепен от блясъка на деня. Но дори и през спуснатите си клепачи успя да зърне, че лежи под някакви храсти. Отново усети силна болка, но този път бог не бе така милостив и той не изпадна в блажено забвение. Страхуваше се да помръдне и лежеше на тревата сред храсталака, като се опитваше да успокои биенето на сърцето си и стискаше зъби, за да не вие от болка.
Най-после събра сили и се опита да напипа мястото, откъдето пулсираше болката, но пръстите му се разтрепериха и ръката му безпомощно се отпусна на тревата. „Много съм зле“ — помисли си той. Навярно бе загубил много кръв и се уплаши да не е смъртно ранен. Може би скоро щеше да издъхне и никога нямаше да разбере причината за смъртта си.
Изчака малко, преди да се опита повторно да открие раната, и този път успя. Отначало му се струваше, че болката го залива отвсякъде. Опипа лицето си и усети наболата брада. Това можеше да означава, че не бе лежал много дълго в безсъзнание, може би не повече от две-три денонощия. Нямаше откъде да научи, че една грижовна женска ръка го бе обръснала на десетия ден след раняването му.
Най-после Селиг откри подутината на тила си и изпъшка, когато докосна чувствителното място. Но тя вече бе почти спаднала и той си помисли, че може би все пак не е ранен сериозно. Никъде по тялото си не откри кървящи рани. Защо тогава крайниците му бяха толкова безпомощни?
Реши, че навярно има друга рана, която още не е открил, и се зае грижливо да проверява навсякъде. Разтърси ръцете и краката си, за да се увери че няма да се появи нова болка. Не откри нищо, освен че чувстваше крайниците си отпаднали и вцепенени. Усещаше и болезнена празнота в стомаха си, което съвсем не бе изненадващо, ако бе гладувал ден-два и някакво странно дразнене по ходилата, като че ли са били бити с пръчки. Но младият мъж бързо забрави за това, тъй като много повече го разтревожиха необичайната отпадналост и нестихващата болка в главата.
Запита се как ли ще успее да се завърне в Уиндхърст. Сигурно трябваше да, върви пеш цял ден, а навярно дори два дни. Внезапно се изплаши, че може би никога нямаше да може да се надигне от земята. Остана да лежи още цял час. Не смееше дори да опита да се изправи. Най-после се подпря на единия си лакът и се повдигна сред тревата. Ненапразно се бе страхувал да се изправи, защото веднага му се зави свят и пред очите му затанцуваха светлинки. По-лошото бе, че веднага му се повдигна въпреки празния стомах. Наведе се настрани, за да повърне, но нищо не излезе от устата му. Ала гаденето не спираше. Нещо във вътрешностите му се надигаше отново и отново, като всеки път тялото му се разтърсваше и като че ли нагорещени шипове пронизваха черепа му отвътре. Болката стана непоносима.
Когато се събуди за трети път, отново бе слънчев ден, но не бе сигурен дали не е изминало цяло денонощие. Болката в тила отново запулсира и му се струваше, че е по-мъчителна отпреди. Дълги минути не смееше да помръдне, защото помнеше неуспешния опит да се изправи на крака. Стомахът му пак се разкъсваше от спазми. Пък и тази необяснима отпадналост, която упорито владееше цялото му тяло. Това го накара отново да се опита да стане. Трябваше непременно да намери храна, бог Один щеше да му помогне, струваше му се, че още ден и ще умре от глад. О, трябваше да се добере до някоя мека постеля и искаше сестра му да се суети загрижено около него, макар да нямаше и най-бегла представа къде се намираше. Селиг силно стисна зъби, твърдо решен да се изправи на крака и да потегли към дома. Успя, макар и съвсем бавно, да се надигне и всичко наоколо отново се завъртя пред очите му.