Тургайз незабележимо се отдръпна в полумрака до стената. Пленникът бе прикован към стената в отдалечения ъгъл. В първия миг младата господарка не можа да види лицето му, тъй като набитата фигура на Уилнот го скриваше от погледа й. Тя пристъпи напред и Уилнот сграбчи косите на мъжа, повдигна главата му, след това я пусна и отстъпи настрани. Главата на изпадналия в безсъзнание пленник клюмна на гърдите му.
Ерика настръхна от гняв, но само изгледа мълчаливо предводителя на стражата и повдигна въпросително вежди. Уилнот притеснено запристъпя от крак на крак.
— Само се преструва, милейди — глухо промърмори той.
Ерика се опитваше да ги научи да говорят с нея на датски, но хората й трудно проумяваха непонятния за тях език. Знаеше, че щом се отдалечи, те веднага започват да говорят на грубия англосаксонски диалект. А самият Уилнот не се стесняваше да говори на майчиния си език дори и в нейно присъствие. Но тя винаги му отговаряше само на датски, макар че вече доста добре разбираше местния говор. Така го принуждаваше да говори на езика да датчаните или да замлъкне.
Всеки мъж се опитваше да се наложи над околните, особено ако са жени. Младата господарка предполагаше, че коравосърдечният главен надзирател на замъка я дебне вече месеци тя да сгреши и най-после да му отговори на англосаксонски. Щеше да го приеме като победа над прекалено самоуверената и горда девойка. Но за нейно дълбоко удовлетворение до този ден тя не бе сбъркала нито веднъж.
— Преструва се, че не разбира езика ни — продължи Уилнот — и се опитва да изглежда немощен. А трябва да му хвърлите само един поглед, за да се убедите колко е силен.
Ерика погледна пленника и се увери, че Уилнот не бе излъгал. Тялото на непознатия бе мускулесто, гръдният му кош бе широк, а ръцете, вдигнати над главата му, изглеждаха здрави и силни. Едва когато Уилнот се отдръпна, Ерика забеляза, че нозете му не висяха, а бяха стъпили на пода и коленете му наистина се огъваха. Ако не беше привързан с веригите, пленникът щеше да се строполи върху предводителя на стражата.
„Защо ли е трябвало да повикат стражници, за да го хванат?“ — запита се младата господарка. Наистина толкова висок и мускулест мъж, който стърчеше с цяла глава над воините на брат й, би трябвало да е доста тежък. Но той наистина изглеждаше напълно изтощен, ако не се преструваше твърде умело. Какво ли не се случваше на този свят. Или пък Уилнот вече го бе подложил на мъчения? Наистина, този главорез изпитваше наслада от страданията на другите, но едва ли би се осмелил да постъпи така жестоко без нейна заповед.
Пленникът бе облечен като крепостен селянин, но това можеше да е маскировка. Дългата му гарвановочерна коса отдалеч издаваше келтския му произход.
— Може би този мъж наистина е много изтощен. Навярно е келт и не разбира нито дума от нашия език. Ако е съгледвач, би трябвало да знае поне моя език. Искаш ли да опитаме? — Тя говореше на датски за голямо неудоволствие на Уилнот.
Той почервеня от гняв, но не посмя да се опълчи срещу волята на господарката си. Внезапно се разнесе непознат глас:
— Вие говорите датски?
Пленникът се бе свестил и бе събрал сили, за да говори. Ерика едва сега погледна лицето му и не можа да отмести поглед, докато най-после се усети и руменина покри страните й. Но объркването й бе обяснимо. Погледна го още по-настойчиво и се увери, че очите й не я бяха излъгали. Този странник бе толкова красив, че трудно можеше да се опише. Красавец, истински красавец, само това успя да си каже девойката, макар и тези думи да й се струваха твърде недостатъчни.
О, за такъв мъж не можеше да има тайни — жените биха споделяли всичко с него. Но обикновено нежният пол не знаеше нищо за военните тайни… Ерика изпита ужас при мисълта, че е готова да се откаже от всичко заради този красив, невероятно красив, неописуемо красив мъж. Срещу това оръжие на непознатия пленник никаква стража не би могла да я защити.
Най-после се съвзе и отвърна:
— И какъв език да говоря, след като съм датчанка? Но вие говорите много добре датски, ако наистина сте келт. Сигурно сте изучили нашия език само за да можете да узнаете тайните ни.
Пленникът като че ли не беше чул отговора й, защото следващия му въпрос нямаше нищо общо с първия.
— Какво правите в Уесекс, щом сте от Дания?
— А, сега вече ми я ясно на кого служите.
— Отговорете ми, млада девойко.
В първия миг Ерика се вцепени от дързостта му, но успя да се овладее и не даде воля на гнева си, а само подхвърли:
— Сигурно сте привикнали да ви се подчиняват, но тук ние задаваме въпросите. Аз съм лейди Ерика, сестра на Рагнар Харалдсон, който е собственик на Гронууд и околните земи. В негово отсъствие аз управлявам имението и затова трябва да отговаряте на въпросите ми. Като начало можете да ми кажете името си.