Младата жена изпита състрадание към него и даде знак на Уилнот.
— Провери дали има рана на главата!
Ако наистина бе ранен, това би обяснило много неща — слабостта и неясните отговори, но нямаше да даде отговор на въпроса какво търси в тази част на Англия.
— Не открих никаква рана — заяви Уилнот.
В нея отново се надигна гняв, насочен по-скоро към самата нея, загдето толкова лесно бе повярвала на този непознат мъж. Светлосивите му очи бяха затворени, но тя чу въздишката му.
— Твоят слуга лъже — промълви той. — Тази утрин имах подутина на тила, която не може ли изчезне толкова бързо. Можеш сама да провериш, момиче.
Ерика стисна зъби. Ако още един път я наречеше така, щеше да го остави в ръцете на Уилнот. Беше доста нахално и невъзпитано от негова страна да й предлага сама да провери дали е ранен.
— Независимо дали си ранен или не, това не обяснява какво правиш тук, в Източна Англия. Само един келт може да донася най-безопасно на саксите! Никой не би се усъмнил в него.
— Но аз дори не говоря езика им.
— Ти казваш така.
— Но аз идвам от Уесекс.
Селиг се опита да я погледне в очите, но не можа да различи чертите й. Човекът от стражата го бе натиснал силно по раната и това му причиняваше непоносима болка. Усещаше, че на всяка цена трябва да я накара да му повярва. Не разбираше защо бе толкова недоверчива към думите му.
Самият той не можеше да си обясни как се бе озовал толкова далеч на север и кой го бе довел дотук. Вероятно бяха изминали много дни, но той не си спомняше нищо. Отново усети болка в стомаха. Това момиче, макар да не го виждаше много ясно, бе наистина красиво с тази меднозлатиста коса, която ухаеше на канела. Беше по-дребна от сестра му Кристен и доста по-слаба от нея. Гърдите й бяха високи и добре оформени и ако бог Один му помогнеше, двамата щяха добре да се забавляват. Той бе благословен от съдбата, закрилян от северните божества и от бога на християните, беше силен, красив и от благородно потекло. Сам си бе изградил хубав дом, имаше чудесен кораб и всяка жена би била щастлива да бъде с него. Не можеше да повярва, че е изпаднал в такова унизително положение и някаква девойка го обвинява в тежки престъпления. Би трябвало веднага да го освободи, да го обсипе с нежни грижи и да го приласкае до красивите си гърди.
Отново поклати глава, макар че болката не бе утихнала. Чувстваше се безпомощен пред това момиче, което му отправяше тежки обвинения. Тя бе толкова съблазнителна и той я желаеше.
Гласът й достигна до него като през мъгла.
— Ако си съгледвач, няма да узнаеш нищо друго, освен че сме добре укрепени и можем достойно да се защитим. Не е лошо вашият крал Алфред да узнае това.
Образът й се раздвои пред очите му.
— Съмнявам се, че крал Алфред се интересува от това — с мъка прошепна Селиг. — Той не се готви да напада.
Ерика не обърна внимание на думите му.
— Брат ми щеше да те е убил досега, но той не е тук, а аз съм по-практична от него. Ако някой благородник може да плати откуп за теб, кажи ми името му и аз ще му изпратя известие.
— Аз мога сам да платя откупа.
— Покажи ми кесията си. Да не мислиш, че съм толкова глупава и веднага ще ти повярвам?
Селиг не искаше да намесва сестра си. Трябваше сам да се разбере с тази девойка с подканващи и сочни устни и да се опита да я очарова.
Усмихна й се с онази усмивка, която бе покорила толкова женски сърца.
— Искаш ли да чуеш истината, сладко момиче? Наистина съм изпратен от крал Алфред. С мен пътуваха още петима, като единият от тях бе епископ, който трябваше да преговаря с вашия крал Гутрум и да му предложи три саксонски девойки, красиви и с богата зестра, за съпруги на трима от вашите благородници, които Гутрум посочи. Но още преди да напуснем Уесекс ни нападнаха разбойници и всички освен мен бяха избити, а аз… Аз не мога да си обясня как съм попаднал тук. Последният ми спомен е от нападението на разбойниците, но ето че тази сутрин се събудих далеч на север.
Отговорът му не я задоволи и тя продължаваше да го гледа недоверчиво.
— И мислиш, че ще ти повярвам? Искаш да ме убедиш, че си норвежки викинг? Викинг, който изпълнява поръчката на краля на саксите? В името на бог Один…
— Кълна се в бог Один, че ти казвам истината — прекъсна я Селиг. — Сприятелих се със саксите, защото сестра ми е омъжена за един от тях. Тя бе пленена от тях и отведена като робиня, но баща ми я освободи.
Думите му я смаяха. Всичко, което бе казал досега звучеше невероятно, но последните му приказки бяха съвсем налудничави. Робиня да се омъжи за своя похитител? Да не я мислеше за малоумна?
Не каза нищо относно обясненията му, но бе обзета от силен гняв.