— Ако не посочиш името на някой твой покровител, ще изпратя вест на крал Алфред.
— Едва ли ще го сториш, защото крал Гутрум едва ли ще се зарадва, когато крал Алфред му разкаже как сте се отнесли с един от пратениците му и несправедливо сте го обвинили…
— Несправедливо сме го обвинили? — сухо повтори тя. — След като ти говориш само лъжи? Ако някой може да плати откуп за теб, кажи името му.
Селиг нямаше сили да отговори. Отново му се зави свят. Уплаши се, че треската отново ще го повали. В главата му проблесна мисълта, че тя бе толкова красива и желана.
С последни усилия промълви:
— Ние двамата не сме врагове и никога няма да бъдем. Освободи ме, момиче. Нуждая се от легло, от твоето легло, ако и ти ме искаш.
Ерика не можа да сдържи гнева си. Той си позволяваше да я обижда така безцеремонно и то в присъствието на слугите й!
— Как се осмеляваш! Може би камшикът ще те научи как да разговаряш с една дама. Ако въобще пожелая отново да разговарям с теб. Може би трябва да те оставя да изгниеш тук, в тази яма!
Младият мъж не забеляза неясната сянка, която я последва навън. Видя само злобната усмивка на предводителя на стражата, преди болката да спусне черна пелена пред очите му.
ГЛАВА ОСМА
Не бе изминала и двадесет метра, когато въпреки гнева си осъзна каква ужасна грешка бе извършила. Ако не я познаваше толкова добре, Тургайз щеше да я последва, но гигантът бе останал до навеса и очакваше господарката му да промени решението си.
Ерика не бе жестока. Ако я беше обидил за нещо друго, тя щеше да прояви снизхождение и дори може би щеше да потърси вината у себе си. Бе сигурна в това. Мъжът сигурно не вярваше, че тя ще остави да го бичуват.
И беше прав. Ужасяваше се от постъпката си. Бе загубила самообладание.
Пленникът я бе накарал да избухне, но тя не трябваше да си позволява да стигне дотам. Никой досега не й бе предлагал така нагло да сподели леглото му, както този келт. Той заслужаваше камшик, наистина го заслужаваше, но тя трябваше да преглътне обидата и да отмени заповедта си. Нямаше да го остави в ръцете на безпощадния Уилнот. Дори и когато някой от слугите трябваше да бъде наказан с камшик, тя възлагаше на друг да изпълни наказанието. Уилнот изпитваше удоволствие на причинява болка на хората.
Ерика се обърна, за да помоли Тургайз да се заеме с това, тъй като не искаше да се среща отново с келта. Селиг я смущаваше и тя губеше самообладание, а не биваше да допуска това. Внезапно от залата долетя остър вик.
— Милейди, бързо елате насам! Турстон се спъна и падна. Ох, дано не си е счупил ръката.
Веднага забрави за всичко останало. Грижеше се за племенника си още от двегодишната му възраст и го чувстваше като собствено дете. Втурна се към вратата, сърцето й щеше да изскочи от гърдите и лицето й пребледня, когато чу писъците на детето в спалнята.
Бяха поставили Турстон в леглото. Момченцето се мяташе като уловен звяр. Двама от слугите се опитваха да го успокоят. Лечителката, която живееше в замъка, бе застанала до леглото и се опитваше да облекчи болката му. Но Турстон, който досега не знаеше какво е истинска болка, не спираше да крещи, присвил странно подгъната си ръка. На Ерика й се прииска от все сърце да поеме цялата болка върху себе си. Но нищо не можеше да стори, освен да се опита да му вдъхне кураж и ласкаво заговори:
— Замълчи, момчето ми — тя нежно притисна главата му до гърдите си. Детето много приличаше на баща си, нейният брат. — Сега ще боли, но само след няколко дни ще забравиш за болката и дори ще разказваш на приятелите си колко храбро си се държал.
— О, но аз не съм храбър! — изплака Турстон.
— Сега обаче трябва да изтърпиш Елфина да ти намести ръчичката, за да може да оздравее напълно. — Ерика се обърна към лечителката. — Нали ще направиш точно това? — Но нещо в тона й и в израза на лицето й накараха старата жена да се осмели да оспори думите на господарката си.
— Ще му сложа шина… — започна Елфина.
— Първо трябва да му изправиш ръката — сопна се Ерика. — Това е дясната му ръка, трябва да бъде права и силна, нали един ден като порасне, ще трябва да държи меч с нея? Трябва да може да си служи свободно с десницата.
Лечителката уплашено поклати глава.
— Но аз никога не съм правила това. Нямам толкова сила…
— Тургайз!
Ерика въобще не се огледа, за да се увери, че гигантът е наблизо. Той винаги беше до нея. Тургайз веднага застана от другата страна на леглото и безмълвно хвана китката на момчето.
— Дръж го — това бяха единствените думи, които каза на господарката си.
Тя нежно прегърна детето и прошепна в ухото му: