Тургайз дръпна клина от стената и се увери, че не бе никак трудно за такъв едър мъж като Селиг да го измъкне. Клинът остана в ръката му и гигантът едва успя да подхване пленника, преди той да падне безпомощно в прахта. Бе изненадан от тежестта на мускулестото му тяло.
Тургайз внимателно го постави на пода по корем, като нагласи главата му върху сгънатата му ръка. Докато го наместваше, усети трескавата топлина, която се излъчваше от тялото на Селиг. Забеляза и подутината на тила му.
Гневно блесналите очи на норвежкия викинг сякаш приковаха Уилнот. Обвинението недвусмислено се четеше в изпепеляващия му поглед и предводителят на стражата уплашено заотстъпва към вратата.
— Ти си излъгал господарката ни — избоботи Тургайз. — Той наистина е бил ранен в главата.
Уилнот отново излъга, без да се усети, че червенината по лицето му го издаваше:
— Не съм напипал цицината на главата му.
— Знаеш ли какво ще напипаш, ако…
Тургайз се спря тъкмо навреме. От малък трябваше да се научи да овладява гнева си. Вродената му страховита сила изискваше да може да се обуздава. Веднъж, преди години, бе избухнал и така бе ударил един от братята си, че едва не го бе убил. Оттогава този урок му бе като обица на ухото.
Ето защо сега се задоволи само да изръмжи:
— Ако още веднъж го доближиш, ще се простиш с живота си.
Не беше нужно да говори повече. Той не обичаше да хаби думите напразно. Всъщност сега бе говорил много повече, отколкото през целия месец. Не знаеше какво да прави. Не разбираше много от рани и церове. А лейди Ерика все още се суетеше горе в спалнята около леглото на малкия Турстон. Младата господарка може би щеше да успее да изправи този непознат на крака, но точно сега не можеше да изостави племенника си, пък и Тургайз не се решаваше да я безпокои на своя глава. Така че в момента не можеше да реши какво да прави с безпомощния пленник.
Помисли си дали не трябва да го премести някъде другаде, да не го оставя да лежи на мръсния под, но после си каза, че мъжът бе в безсъзнание и едва ли би забелязал промяната в обстановката, затова само повика единия от пазачите.
— Намери някой от слугите. Кажи му да донесе един сламеник, завивки, свещи и вода. Ах, да, донесете и нещо за ядене. Не пестете храната. Донесете всичко и после изпрати някой слуга да чака пред спалнята на младия господар. Когато лечителката излезе от стаята на Турстон, веднага да я доведе тук, при мен. — Пазачът познаваше много добре навиците на Тургайз, от месеци се хранеха заедно с останалата прислуга и сега бе слисан от необичайната му словоохотливост. — Лейди Ерика не бива да знае за това, особено за лечителката.
От ямата се дочу тихо стенание и Тургайз тихо прошепна:
— Бог Тор да му е на помощ.
Приближи се до Селиг и приклекна. Пленникът се размърда и прошепна няколко думи на норвежки, майчиния език на Тургайз. Това окончателно разтопи леда в сърцето му. Колкото и да звучеше странно, Тургайз се опасяваше най-много от вероятността всичко, което пленникът бе казал, да се окаже истина. Този презрян негодник Уилнот го бе обвинил само защото бе чужденец.
Очите на Селиг бяха затворени, но юмруците му машинално се присвиха. Изпъшка още веднъж. Тургайз си помисли каква ли болка трябва да изпитва този мъж с тази голяма подутина на главата. Гигантът го заговори на норвежки, нещо, което не му се бе случвало от години.
— По-добре не мърдай.
Мъжът простена и едва заговори:
— Дори и не мисля да се опитвам. Какво е станало, че целият ми гръб пламти?
Нима не си спомня за ударите с камшика? Така бе по-добре, но Тургайз изпита срам, че не се бе опитал по-рано да спре кръвожадния Уилнот. Можеше да предотврати това жестоко и безсмислено наказание. Лейди Ерика не трябваше да заповядва да го бият с камшик и сигурно не би го сторила, ако не бе загубила самообладание. Реши, че е по-добре да не отговаря на въпроса.
— Кажи ми името на някой, който ще се погрижи за теб?
Като че ли Селиг бе очаквал с нетърпение тези думи. Да се погрижат за него. Ако изпратят послание до сестра му, тя ще дойде и ще да го отведе оттук. Бе намерил един съотечественик, който явно бе приятелски настроен към него и чувстваше, че може да му се довери.
— Сестра ми, Кристен, е съпруга на Ройс от Уиндхърст, близо до Уинчестър. Той ще…
Помръдна се леко, без да знае, че така ще раздразни раните по гърба си. Прониза го силна болка и той стисна зъби, за да не извика. Въздухът излезе със свистене от гърдите му.
— По-кротко — посъветва го Тургайз. — Всеки миг ще дойде нашата лечителка.
Селиг не го чу. Внезапно разбра защо са тези непоносими болки в гърба.
— Тя… значи тя е заповядала… с камшика. Тя наистина…