Яздещите миролюбиво един до друг представители на тези два народа представляваха странна гледка. Десетилетия наред те се бяха изтребвали взаимно. Но присъствието на саксонски бойци бе позволило на викингите, начело с Кристен, да прекосят необезпокоявани през земите на Уесекс. От друга страна присъствието на викинги в групата възпираше датчаните, населяващи околността, да грабнат мечовете и да се нахвърлят срещу саксите.
Групата спря на безопасно разстояние от крепостните стени. Мъжете слязоха от конете и насядаха под дърветата, заобикалящи Гронууд. Торолф безуспешно се бе опитал да убеди господарката си да не се отделя от групата. Кристен пришпори буйния бял жребец и препусна към замъка, придружена само от Ивар, Торолф и вестоносеца, който бе съобщил за залавянето на Селиг.
Трябваше да почакат известно време преди да се появи някой от стражата на замъка. Кристен не очакваше да ги поканят в крепостта, но за нейна изненада голямата врата се отвори и пред тях се изправиха един мъж с гигантски ръст, някаква жена и пет-шест бойци, стиснали дръжките на мечовете си.
Ивар и Торолф не обърнаха внимание на стражата, но погледите им не можеха да се откъснат от гиганта и чудовищната бойна секира, която стърчеше зад гърба му. Кристен промърмори нещо презрително за ненужното престараване на мъжете, когато трябваше да се вземат предпазни мерки срещу непознат неприятел — та нали зад крепостните стени вероятно се бяха притаили десетки стрелци с лъкове, опънати за стрелба.
Кристен предположи, че жената е лейди Ерика, а гигантът е нейният телохранител. Тя пришпори коня си и препусна напред. Спря се на половината от разстоянието, което разделяше двете групи. Слезе от коня и подразнена от мълчаливото „посрещане“, съобщи коя е и заяви, че настоява веднага да освободят брат й. След което смело пристъпи напред без телохранителите си. Другата жена също се осмели да последва примера й, като преди това възпря с жест гиганта да не я придружава.
„Тя е твърде млада, за да държи Селиг затворен“ — помисли си неволно Кристен, след като разгледа отблизо Ерика.
„Прилича на валкириите, онези жени-воини от митовете“ — помисли си в същото време Ерика, когато пред нея се изправи внушителната, висока около метър и осемдесет Кристен.
Вестоносецът я представи на Ерика. Богата бродерия и фината ленена риза на Ерика, както и инкрустираният със скъпоценности колан и копринените панделки, вплетени в дългите й плитки, издаваха високото й положение. Тя не бе въоръжена с нищо, освен с един миниатюрен кинжал. Изглеждаше великолепно. Кристен бе изумена. Толкова млада господарка на такъв внушителен замък — това беше нещо нечувано и невиждано в онази далечна епоха.
— Вие ли сте господарката тук?
— Да, когато брат ми отсъства — отвърна непринудено Ерика и добави, след като хвърли един поглед към въоръжената свита на посетителката, разположена в далечината под сянката на дърветата. — Като че ли се готвите за битка?
Това беше упрек, макар че младата датчанка говореше спокойно, и бе напълно заслужен. Самата Кристен бе в пълно бойно снаряжение, с дълга и тясна ризница, а върху нея се спускаше наметало без ръкави, което достигаше до глезените й. Краката й бяха обути в мъжки кожени ботуши.
Дългата й златиста коса бе сплетена на плитка и отдалеч приличаше на мъж. Тази прилика се засилваше от дългия меч, закрепен отстрани на седлото. На кръста й бе препасан широк колан, на който бе окачен дълъг и остър кинжал, който бе подарък от баща й.
Той не приличаше на миниатюрния кинжал, който носеше Ерика, а бе великолепно оръжие, с дръжка от слонова кост, която завършваше с озъбена драконова глава. Гарик, бащата на Кристен, й го бе дал след като Ройс му бе разказал как тя се бе нахвърлила върху Алден, братовчед на Ройс, след схватката между Алден и Селиг.
Когато Ройс разказваше тази история, Кристен и майка й се бяха свили уплашено в креслата си и очакваха гневното избухване на Гарик. Той бе забранил на дъщеря си да се доближава до оръжията, но Брена, нейната майка, тайно я бе обучавала и я бе научила да се бие като мъж. Гарик смяташе, че той е достатъчно силен и опитен воин и може сам да защити единствената си дъщеря. Но Брена бе убедена, че Кристен трябва да умее сама да се брани. За тяхна изненада Гарик не се бе разгневил, а вместо това бе извадил кинжала си и го бе дал на смелата си дъщеря. Сърцето на младото момиче се бе изпълнило с гордост и оттогава тя не се разделяше е кинжала.
— Дошла съм да освободя брат си и няма да се спра пред нищо — заплашително започна Кристен. — Научих, че е твой пленник. Искам веднага да го пуснеш.