— Много бързо сте пристигнали дотук от Уесекс, ако наистина идвате оттам.
Недоверието в тона й разгневи Кристен.
— Ти си много глупава, ако не си повярвала на думите му. Брат ми не е съгледвач. Той бе заминал с пратеници при вашия крал.
— Така каза и той, но разказът му беше доста противоречив. Както и да е, можете да го отведете със себе си.
— Без всякакъв откуп? — усмихна се презрително Кристен.
Ерика сви рамене.
— Не настоявам за откуп — отвърна тя и се обърна към един от хората си. — Уилнот, иди да доведеш…
— Аз ще отида — намеси се Тургайз.
Младата господарка бе изненадана от предложението му и почувства страх, че я оставя без закрилата си с тези въоръжени до зъби чужденци. Но все пак групата въоръжени мъже беше доста далеч. Реши, че няма защо да се страхува от сестрата на келта и двамата норвежци, които стояха близо до нея. Но дали пленникът наистина беше келт? Не би могъл да бъде такъв, ако тази норвежка наистина бе негова сестра. Или всичко бе измама и тази жена, която бе дошла да го освободи, не бе истинската му сестра?
Изпълнена с подозрение към непознатата, Ерика предпазливо заговори:
— Може би трябва първо да се уверя, че пленникът е наистина ваш брат, както и двамата твърдите.
— Селиг е най-красивият мъж, който някога си виждала — изрече Кристен и като видя как Ерика се изчерви, побърза да добави, — значи говорим за един и същи човек.
— Но той въобще не прилича на викинг. Има вид на…
— Майка ни е от уелските келти — започна да обяснява Кристен, без да изпуска от очи портата, откъдето очакваше да се появят брат й и Тургайз Триметровия. — От нея е наследил красотата, черната си коса, очите, въобще всичко, само по ръст и двамата приличаме на баща ни.
— Разбирам — отвърна Ерика, макар че не й бе ясна цялата плетеница от родови белези. Но сега това не беше толкова важно. Тя не бе очаквала появата на толкова внушителна група, за да бъде освободен един пленник, колкото и знатен да е произходът му. Дано по-скоро успееше да се отърве от тези нежелани посетители. Чувстваше се доста притеснена, като малко слабо момиченце, пред тази едра и мускулеста жена с едра кост, макар че самата тя не беше много по-ниска от нея.
Но с нищо не издаде опасенията си. Младата господарка на Гронууд бе уверена, че е в безопасност и че собствените й бойци ще я защитят. Наистина, по-голямата част от мъжете бе заминала с Рагнар, но тези норвежки викинги и саксонци не знаеха това. Пък и след като си получеха пленника, нямаше да имат повод да остават в замъка.
Тургайз се приближи до ямата, в която Селиг агонизираше през последните дни и го побутна.
— Треската ти премина. Трябва да тръгваш. Сестра ти е дошла да те отведе със себе си. Можеш ли да ходиш сам, или да те занеса на ръце?
Селиг го погледна бегло и разпозна едно от лицата от нощните си кошмари.
— Пак ли си ти? Та ти не можеш да ме носиш на ръце. — Селиг не вярваше, че този исполин все пак е толкова силен. — Но можеш да ми подадеш ръка, за да се измъкна оттук.
Тургайз изпълни желанието му, но не пусна ръката му, защото Селиг едва се крепеше на нозете си.
— Почакай малко — прошепна викингът. Едва сега осъзна колко е изтощен.
— Нямаме никакво време — настоятелно измърмори гигантът. — Не искам господарката ми да остава сама с твоите хора пред портите.
Когато той спомена господарката си, Селиг си припомни най-ужасяващия кошмар, който бе изпитвал през живота си. В гърдите му се надигна безсилен гняв.
— Те няма да я наранят — каза той. Те нямаше да се осмелят, но той щеше да го стори, щеше сам да й отмъсти за всички мъки и страдания.
Кристен нетърпеливо пристъпваше. Въпреки че се стараеше да го прикрива, тя се чувстваше много уморена. Почти не бе спала от онази нощ, когато до слуха й бе достигнала мълвата за гибелта на брат й. След това бе дошъл вестоносецът и тя се бе отправила към Гронууд. Повечето време бе прекарала на седлото. Навярно не бе постъпила много разумно. Придружителите й не бяха толкова изтощени колкото нея, макар че яздеха неотстъпно зад господарката си. Но не можеше да постъпи другояче, когато Селиг бе пленен.
Ерика чакаше спокойно, със скръстени ръце, но в душата й се прокрадваше безпокойство от дългото отсъствие на Тургайз. Да не би проклетият пленник да упорства за нещо и да не иска да тръгне с гиганта? Всъщност как можеше да се увери, че тя не лъжеше? Имаше и други хубави мъже на този свят. Тя дори не го бе описала подробно, само бе казала, че прилича на келт.
Нито едната от двете жени не очакваше от портата да се появи разнебитена кола. Четиримата телохранители на Ерика се отдръпнаха, за да й сторят път. Кристен изумено отстъпи назад, когато дългата каруца се насочи право към нея и конят й, със закачения към седлото меч, мина покрай нея, но тя дори не я забеляза. Намръщи се, когато видя кого кара каруцата, онзи исполински викинг, ала от брат й нямаше и следа.