Зад гърба й Ерика също бе озадачена и разтревожена. Тя също намръщи красивото си лице и властно подвикна към Тургайз:
— Какво означава всичко това?
Кристен не дочака отговора. Краят на каруцата бе вече близо до нея и тя се хвърли напред, сграбчи платнището и рязко го отметна. Сърцето й биеше бясно и тя се задушаваше. Очакваше да види безжизненото тяло на любимия си брат. Гледката, която се разкри пред очите й, не бе много радостна.
Тя едва позна Селиг, толкова бе отслабнал. Кристен го хвана за ръка, но брат й въобще не реагира. Лицето му беше обрасло с гъста брада, каквато никога не бе имал. Косата му беше мръсна и сплъстена, лицето бледо и отпуснато, а очите му бяха дълбоко хлътнали. Но все пак биха отворени и тя прочете в тях израз на надежда, примесена с болка и гняв.
Той се опита да заговори, но всъщност шепнеше, затова тя се наведе към него и го помоли да повтори думите си.
— Отвлечи тази жена. Направи го заради мен.
— Датчанката, господарката на замъка?
Брат й кимна едва забележимо.
— Ще я накарам да ми плати за всичко.
Кристен не се нуждаеше от повече обяснения. Виждаше, че го бяха измъчвали и го бяха накарали да страда жестоко. Отново почувства как я обзема онази сляпа ярост, както в мига, когато бе помислила, че са го убили пред очите й. Нито за миг не се замисли, че се намира пред стените на чужд замък, зад които сигурно се крият десетки бойци, нито за това какво би могло да се случи, ако изпълни молбата на брат си. Нищо друго нямаше значение, освен думите на Селиг: „Ще я накарам да ми плати за всичко.“
Вдигна глава и се огледа. Видя, че гигантският викинг бе отвързал поводите и бе готов да се присъедини към господарката си. Кристен се хвърли напред толкова бързо и неочаквано, че никой не успя да помръдне — Ерика почувства до гърлото си острието на дългия кинжал. Две стоманени ръце я грабнаха през кръста така здраво, че тя дори не се опита да се отскубне.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Кристен притискаше датчанката пред себе си и никой не смееше да се нахвърли с оръжие върху нея, но гърбът й бе незащитен и в момента бе обърнат към крепостната стена вдясно от главната порта, по която вече се показваха лъковете на бранителите на замъка. Ала тя се опасяваше повече от телохранителите на датчанката, от които я деляха само няколко метра, особено от гиганта Тургайз, който бе с две глави по-висок от нея.
— Дръпни се назад! — извика му тя и посочи с глава към портата.
Той не помръдна.
— Няма да ти позволя да й причиниш зло, лейди — процеди той. Гласът му звучеше спокойно, но се усещаше неясна заплаха в глухото изръмжаване, което последва думите му.
В гърдите на Кристен се надигна ярост.
— Ако се опиташ да ме нападнеш, ще я убия на място!
Ерика изтръпна, когато острието на кинжала се опря до шията й. Почувства как тънка струя кръв потече по бялата й плът. Заплахата и думите на Кристен замъгли за миг разсъдъка й.
— Изпълни заповедта й, Тургайз! — умолително извика тя към верния си страж.
Той се подчини, но не така бързо, както би желала Кристен, която се ужаси от внезапно пронизалата я мисъл, че Селиг е напълно безпомощен срещу лъковете на защитниците, които се подаваха от крепостните стени. А и гигантът бе по-близо от нея до каруцата.
— Дръпни се от каруцата! — изкрещя му тя.
— Какво правиш, Кристен? — едва сега се осмели да се намеси ужасеният Торолф.
Двамата с Ивар бяха застанали до каруцата.
— Селиг е почти мъртъв от мъченията, на които е бил подложен.
Двамата обърнаха конете си към колата, за да се уверят с очите си. При вида на Селиг Торолф пое дълбоко дъх, а Ивар започна да ругае.
Тургайз побърза да опровергае думите й.
— Не, лейди, той беше ранен преди да се добере до замъка.
— Той ми каза, че вашата господарка е заповядала да го пребият — озъби се Кристен. — А аз вярвам на брат си, не на теб.
Тургайз не се отказваше и упорито продължи:
— Ала той и тогава не беше на себе си, целият пламтеше от треска. Беше ранен в главата, а господарката ми не знаеше за тази рана.
Ерика изстена тихо. Смъртоносното острие не й позволяваше дори да помръдне устните си. Кристен я чу и просъска в ухото й:
— Той се опитва да те спаси с лъжите си, нали? Или ти също ще твърдиш, че си невинна? Тогава излиза, че раненият ми брат е дошъл да потърси помощ в замъка ти, а ти си го затворила?